Фед не трябва да пречи на дългосрочните лихви да се покачат

Този регулаторен микс подхранваше част от растежа на частното кредитиране. Непубличните заемодатели не са обект на регулирани ограничения за ливъриджа и съответно могат да отпускат заеми изгодно въпреки плоската крива. Ръстът в частното кредитиране реално отразява неумишленото нефункциониране на традиционната банкова система. Това означаваше, че ликвидността, предназначена за реалната икономика, е била до голяма степен задържана във финансовата икономика.

Сега кривата на доходността започна да се изправя и Федералният резерв трябва да позволи увеличаване на дългосрочните лихвени проценти, за да може паричната политика да облагодетелства по-цялостно реалната икономика. Позволяването на дългосрочните лихви да се увеличат не само ще започне да ограничава финансовите спекулации с повишаването на безрисковите лихви, но може едновременно да подхрани банковото кредитиране на реалната икономика.

Оттук и необходимостта Фед да „ферберизира” инвеститорите в облигации. Готовността на банките да отпускат заеми започва да се усилва, тъй като кривата започва да става по-стръмна, но някои икономисти предлагат централната банка да продължи настоящата си стратегия за по-ниски дългосрочни лихвени проценти поради потенциала за разрушителна паника от страна на инвеститорите в облигации. Фед трябва да игнорира вероятността от такъв изблик и да остави инвеститорите да се самоуспокоят.

Инвестиционните последици от това Фед да позволи на дългосрочните лихвени проценти да се покачат изглеждат ясни. Голяма част от спекулациите на американските пазари са с активи като рисков капитал, компании за придобиване със специална цел (SPAC), технологични акции и криптовалути. Това са дългосрочни инвестиции, които калкулират дълги хоризонти в своите оценки. Те се представят по-слабо, когато дългосрочните лихви се качват, тъй като инвеститорите изискват по-висока възвръщаемост с течение на времето. Капиталът вероятно ще бъде преразпределен към по-материални производствени активи.

Инвеститорите и регулаторите трябва да са обезпокоени от това, че монетарната политика подхранва спекулациите, вместо да подкрепя кредитните механизми, необходими за възстановяване на капиталовия фонд в САЩ и поддържане на икономиката на страната конкурентна.

Подобно на нов родител към бебе Фед не бива да бърза да предотвратява пазарната паника у инвеститорите в облигации, а да остави финансовите пазари сами да се успокоят. Краткосрочната нестабилност на пазарите може да причини някои безсънни нощи, но Федералният резерв би могъл да освободи кредитния капацитет на традиционната банкова система, като остави кривата на доходността да се изправи допълнително.