Работните места трябва да бъдат докарани до хората, а не обратното

Конвенционалното икономическо мислене ни казва, че хората отиват там, където са работните места. В Америка има дълга история на разширяване на запад в търсене на възможности. Във Великобритания министърът на труда на Маргарет Тачър, Норман Тебит, обичаше да разказва за баща си, който "всеки път, когато е оставал без работа, се е качвал на колелото си и е търсил докато намери“. Ясно е, че е по-лесно да си намерите работа, ако сте мобилни. Но какво се случва, когато хората не могат или не искат да се преместят там, където са работните места, се пита Рана Форухар на страниците на Financial Times.

Това е въпрос, върху който американските институции се фокусират след унищожаването на работни места, свързано с пандемията. Covid-19 засегна различни групи хора по много различни начини, като виртуалните работници се справиха много по-добре от тези в професиите, които изискват контакт лице в лице.

Статистиката, сочеща за намаляване на неравенството в доходите по време на пандемията, е подвеждаща, казват някои учени, тъй като тя отразява краткосрочните отговори на държавната политика, като финансовите помощи. В дългосрочен план е напълно ясно, че естеството на работата ще се промени радикално, с възможност много повече работа да се извършва навсякъде - било то в Бангалор или Бангор.

Това може да отприщи нова глобализация на пазарите на квалифициран труд, което би могло да бъде от полза за работещите в развиващите се пазари, които напредват дигитално, но също така може да окаже натиск върху труда в по-богатите страни. От друга страна, американските работници, които не могат да си позволят жилище, грижи за децата и училища в скъпите крайбрежни градове, могат да се преместят в един от по-евтините „зуумградчета“, които се развиха по време на пандемията.

Все още е невъзможно да се знае как ще се развие този арбитраж за работни места, локация и труд. Но това, което знаем, е, че мястото има много по-голямо значение по отношение на пазарите на труда, отколкото някога смятахме.

Икономистите традиционно мислят за хората, а не за географията. Но набира сили един базиран повече на местоположението подход за създаване на работни места. Изследванията показват, че общностите се адаптират много различно към икономическия спад, така че са необходими разнообразни подходи за справяне, а не просто политики, предназначени да създадат растеж на работните места на национално ниво.

Икономисти от Харвардския и Калифорнийския университети, например, показаха, че различието в трудовата мобилност между поколенията варира значително в САЩ. Проучване от 2014 г. показа, че вероятността дете от семейство в долните 20% по доходи, родено през 80-те години, да достигне горните 20% е 4,4% в Шарлот, Северна Каролина (процъфтяващ южен център за услуги), но 12,9% в Сан Хосе, Калифорния. Областите с по-висока мобилност като Сан Хосе се радваха на комбинация от по-малко жилищна сегрегация, по-малко неравенство в доходите и по-добри начални училища. Те също имаха по-голям социален капитал и стабилност на семейството.