Работните места трябва да бъдат докарани до хората, а не обратното

Въпросът за социалния капитал има огромно значение. Когато работниците без висше образование губят работата си, те обикновено не мигрират, а се придържат към малкото социален капитал, който съществува в дома или общността им. Фактите подкрепят това.

Както са установили авторите на „Китайски шок“, икономистите Дейвид Отър, Дейвид Дорн и Гордън Хансън, класическите икономически допускания за приспособяването на трудовия пазар в отговор на свързано с търговията и технологиите изместване на работни места не са били валидни през последните десетилетия.

„По причини, които икономистите все още не разбират“, написа наскоро Хансън във Foreign Affairs, работниците с по-ниско образование рядко „избират да се преместят другаде дори когато условията на местните трудови пазари са лоши“.

Резултатът е локализирани рецесии и опасната политика, която идва с тях. Какво да се направи по този въпрос? Като начало, Хансън и много експерти се застъпват за по-голяма защита на работниците в райони, претърпяващи особено драматични промени. Но там отново решенията трябва да са локални, а не универсални. Някои хора може да се нуждаят от пари за плащане на сметки, докато други искат преквалификация или помощ при търсене на работа.

Всичко това трябва да се прави заедно с помощта на частния сектор. Когато пандемията удари, европейските правителства свършиха по-добра работа, задържайки хората заети, защото работеха с частния сектор по краткосрочни схеми за заетост и субсидии за заплати. Американските компании просто съкратиха служителите си и ги оставиха да се оправят сами.

Това повдига въпроса, че всякакви държавни субсидии или местни градски и регионални стимули трябва да бъдат замислени в полза както на бизнеса, така и на трудещите се. Типичните корпоративни субсидии, с цел примамването на работодатели в проблемните градове, обикновено ерозират данъчната основа и не помагат на затруднените региони в по-дългосрочен план. Това е нещо, за което администрацията на Байдън трябва да помисли внимателно, когато преразглежда данъчните облекчения за „зоните за възможности“ от ерата на Тръмп.

В крайна сметка, по-доброто образование е най-добрата защита за труда. Бих се радвала, казва Форухар, да видя високотехнологична версия на професионалните програми в средните училища, които либералите неразумно отхвърлиха през 70-те години на миналия век заради притесненията, че бедните деца ще се окажат заварчици, а по-богатите - да речем, колумнисти (тук искам само да отбележа, че моят водопроводчик в Бруклин изкарва повече от мен във вестника). Имаме нужда както от либерално образование, така и от обучение на работното място, а днес има модели, които съчетават двете - като програмата P-Tech, която е мащабирана в национален и международен мащаб.

Дори в един глобализиран свят мястото има значение. Нужно е да създадем работни места, но трябва и да ги доведем там, където са хората.