Бъдещето на САЩ може да зависи от това как остаряват

Демографията е съдба. В продължение на десетилетия Америка се наслаждаваше на икономическите и геополитическите плодове от високата си раждаемост. Между 1990 и 2010 г. нивата на раждаемост в САЩ бяха по-високи от средните за която и да е развита държава с изключение на Израел, Исландия и Нова Зеландия, пише Рана Форухар за Financial Times.

И така, какво следва от това, че раждаемостта в САЩ е напът да се понижи под скорошната тенденция в Европа? През 2007 г., точно преди голямата рецесия, общият процент на плодовитост в САЩ, т.е. броят на ражданията, които една жена се очаква да има през живота си, бе 2,12. До 2019 г., точно преди Covid-19 да удари, той бе спаднал до 1,71.

Предварителните данни на Центъра за контрол над заболяванията (CDC) от 2020 г. показват, че оттогава общият процент на плодовитост е спаднал до рекордно ниското ниво от 1,64, приблизително процентът в Европа през последните пет години. Ако текущата тенденция се запази, което е вероятно с оглед на затварянето от миналата година (малко по-трудно е да забременеете по време на пандемия, освен ако вече не сте имали партньор), тогава Америка може да достигне до по-ниска плодовитост от Стария континент още тази година.

Толкова за това, което икономистът Николас Еберщадт нарече „демографска изключителност“ на Америка. В продължение на десетилетия раждаемостта в САЩ подпомагаше растежа (който е функция на хората и производителността) и глобалния статут на страната. Но според нов доклад на Глобалния институт за стареене (GAI) и Terry Group, озаглавен „Краят на американскaта демографски изключителност“, всички фактори, които задвижваха американската плодовитост - от имиграцията и религиозните вярвания до дългосрочния икономически оптимизъм - сега са в упадък.

Авторът на доклада Ричард Джаксън, ръководител на GAI, отбелязва, че сред демографите е необходима степен на смирение („никой не видя, че идва бейби бумът“). И все пак няма много основания да смятаме, че раждаемостта в САЩ ще се увеличи скоро.

Да, мащабните пост-COVID стимули отключиха „животинските духове” (по определението на Джон Мейнард Кейнс - бел. ред.) . Но милениълите (родените между 1981 и 1995 г. – бел. прев.) „са поколение с белези“, казва Джаксън, съзрявайки по време на голямата финансова криза от 2008 г. и пандемията. „Хората са склонни да имат деца, когато се чувстват икономически сигурни“, отбелязва той. За младите хора, натоварени с дългове, които не могат да купят дом и да създадат семейство по същия график като родителите си, „животинското” усещане е илюзорно.

Спадът в раждаемостта е особено остър сред латиноамериканците, което Джаксън и някои други експерти отдават на чувството за икономическа и културна уязвимост, което със сигурност беше засилено през ксенофобските години на президента Доналд Тръмп. Нетната имиграция, която засилва общия коефициент на плодовитост, е намаляла до приблизително половината от това, което бе преди пет години, докато разходите за раждане и отглеждане на дете се повишиха.

Джо Байдън, разбира се, постави здравеопазването, образованието и грижите за децата като изключително важен приоритет за своята администрация. Това е добре за създаването на работни места и производителността, като може също да помогне за раждаемостта, ако жените смятат, че им е по-лесно да балансират работата и семейството.