Най-големият проблем на Иран не е геополитиката, а водата

С други думи, вече затруднената от недостига на вода икономика се е разнообразила по такъв начин, че използването на вода се увеличава непрекъснато. През 2000 г., преди Иран да започне да се сблъсква с кръгове от последователни санкции, индустриалният и минният сектор използваха около 1,2% от годишното водоснабдяване на страната. Очаква се този дял да достигне 3% до 2021 г. В централната провинция Исфахан, дом на много тежки индустрии, реките в региона са близо до пресъхване.

В този цикъл на непрекъснати опити за наваксване на нарастващите нужди от вода иранските власти не са направили много под формата на намаляване на общественото търсене. Най-новите налични данни от 2011 г. показват, че водният отпечатък на глава от населението на ден на Иран е 5100 литра, което е подобно на страни като Франция, Дания или Швейцария, които нямат сравними предизвикателства с водата, но употребата на вода е напълно сравнима с тази в Иран. Вместо това страната се опита да предостави повече вода и обезсоляването все повече се рекламира като панацея.

Техеран обаче закъсня и с обезсоляването. Арабските държави от Персийския залив отдавна разчитат на обезсоляване по очевидната причина, че нямат добри алтернативи. От арабските страни в Персийския залив всички получават между 55 и 100 процента от водоснабдяването си чрез обезсоляване. Настоящият процент на обезсолена вода на Иран е около 0,1 процента, но Техеран се надява да увеличи този дял бързо, за да компенсира рекордно ниските валежи.

С около 850 инсталации за обезсоляване, които вече работят в региона на Персийския залив, и с 8 от 10-те най-големи централи в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, увеличаването на използването на обезсолена вода повдига някои тежки екологични въпроси. Изграждането на обезсоляващи инсталации и процесът по обезсоляване оказва неблагоприятно влияние върху морските екосистеми. Този процес е и силно енергоемък и допринася за отделянето на повече вредни емисии в атмосферата.

Загрижеността за околната среда само ще нараства. Въз основа на една оценка в момента се планират проекти за обезсоляване на стойност 100 млрд. долара в държавите от Арабския залив, които са преобладаващо отговорни за производството на обезсолена вода и вредните странични продукти. В тези данни не се включват плановете на Иран, който има много по-голямо население от всички останали държави от Персийския залив и чиито нужди от вода и разчитането на обезсолена вода бързо нарастват.

В тази надпревара за обезсоляване държавите от Персийския залив разполагат с финансови средства и достъп до най-новите и следователно по-малко вредни за околната среда технологии за обезсоляване. Ограниченията, пред които е изправен Иран, принуждават страната да ползва по-старите технологии за обезсоляване и следователно Техеран е по-малко способен да минимизира неблагоприятното въздействие на настоящите и планираните проекти за обезсоляване.

Все пак, тъй като Персийският залив има обща споделена екология, липсата на достъп на Иран до най-новото технологично ноу-хау за обезсоляване ще засегне арабските страни на южните брегове на Персийския залив.

Въпреки водните предизвикателства, засягащи всички крайбрежни държави, няма колективна регионална агенция, която да се справи с предизвикателствата, свързани с водата. Страните от Персийския залив нямат капацитет за съхранение за повече от няколко дни консумация на питейна вода. В случай на криза на доставките крайбрежните държави нямат нито една многостранна агенция, която да ги консултира.

Досега е създадена само една агенция, която да се занимава с този въпрос: Регионалната организация за защита на морската среда (ROPME), която функционира от 1979 г. и сега практически не съществува. Възобновяването на ROPME или стартирането на подобен колективен орган, който да проследява и действа като посредник за екологичните предизвикателства в региона, вероятно е закъсняло. Регионът би се възползвал значително от известна степен на координация, що се отнася до политиката и сигурността на водите, включително начини за минимизиране и справяне със страничните продукти от привидно неизбежния процес на обезсоляване.