Най-големият проблем на Иран не е геополитиката, а водата

Като правило Иран и държавите от Персийския залив са склонни да имат подход, ориентиран към сигурността, към политиката за водите. В случая с Иран на местните природозащитници се гледа скептично от държавните служители, които понякога ги обвиняват, че имат връзки с чуждестранните разузнавателни служби.

Продължаващото напрежение в отношенията между Техеран и държавите от Персийския залив ще направи всяко сътрудничество в областта на околната среда между Иран и Персийския залив много по-деликатно. Да не се направи нищо обаче ще бъде най-лошият вариант. От прекомерен риболов, през бърз растеж на крайбрежното строителство до увеличаване на солеността, водите на Персийския залив спешно се нуждаят от крайбрежните държави, които заедно да търсят решения на предизвикателствата, които ще повлияят на всички тях.

Иран и другите държави от Персийския залив са обвързани, защото всички разчитат на износа на вредни за околната среда суровини – петрол и природен газ, като същевременно са изключително уязвими към ефектите от изменението на климата поради високите индекси на топлина и недостига на вода.

Тези държави разбират това и затова вече прилагат планове за икономическа диверсификация, за да се отклонят от производството на петрол. Междувременно обаче те трябва да положат повече усилия за справяне с предизвикателствата пред околната среда. Рекордните температури и недостигът на вода се очаква да направят земеделието невъзможно в много части на Близкия изток, което ще доведе до потенциално огромна климатична миграция в региона - съвместен риск, който трябва да се счита за част от плановете за икономическа диверсификация.

Като се има предвид продължителното политическо напрежение, сътрудничеството може да изглежда като висока летва, но влошаването на недостига на вода идва в момент, когато Иран, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия бавно търсят начини за намиране на общи решения на общи проблеми. Призивът на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман в края на април за по-добри отношения с Техеран със сигурност е приветстван от Иран.

Рияд скъса дипломатическите отношения с Техеран през януари 2016 г., но през последните месеци иранците и саудитците тихо възобновиха преговорите с цел възстановяване на отношенията. Въпреки че по-голямата част от вниманието ще бъде насочено към геополитическите предизвикателства, регионалните инициативи в областта на околната среда вероятно са една от най-малко трънливите области за възможно сътрудничество.

За разлика от геополитическите борби на Персийския залив, екологичните интереси на страните са общи. Нито проблемите могат да бъдат решени едностранно, нито ползите от решаването им ще са само за една държава. Междувременно съвместната работа по водата може да отвори пътя за смислено сътрудничество и по други въпроси.

Администрацията на Байдън, с участието на специалния президентски пратеник за климата Джон Кери, вероятно ще предостави някаква възможност и дипломатически мускул за усилията за насърчаване на сътрудничеството по въпросите на околната среда между Иран и държавите от Персийския залив. Когато Кери посети ОАЕ, за да присъства на регионалния диалог за климата през април, той се срещна с представители от ОАЕ, Кувейт, Египет, Бахрейн, Катар, Ирак, Йордания, Судан и Оман. Отсъствието на Иран беше очевидно.

Докато администрацията на Байдън проучва начините за взаимодействие с Иран по взаимно изгоден начин и докато държавите от Персийския залив едновременно се стремят да деескалират напрежението с Техеран, сферата на екологичното сътрудничество и борбата с изменението на климата предлага печеливша възможност за всички.