Време е САЩ да сложат край на специалната връзка с Израел

Както видяхме, безусловната подкрепа за Израел значително затруднява САЩ да претендират за моралната висота на световната сцена. Администрацията на Байдън е нетърпелива да възстанови репутацията и имиджа на САЩ след управлението на Доналд Тръмп. Тя иска да направи ясно разграничение между поведението и ценностите на САЩ и тези на опонентите на Вашингтон - Китай и Русия, и в процеса на това отново да се утвърди като опора на основан на правила ред. Поради тази причина държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън коментира пред Съвета за правата на човека на ООН, че администрацията ще постави „демокрацията и правата на човека в центъра на нашата външна политика“.

САЩ обаче наложиха вето върху три отделни резолюции на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня, като потвърждават „правото на Израел да се защитава“. Вашингтон разреши и изпращането на Израел на допълнително оръжие на стойност 735 милиона долара и предложи на палестинците само празна реторика относно правото им живеят със свобода и сигурност, като същевременно подкрепят решение на две държави (последното е възможност, която малко знаещи хора приемат сериозно). Затова претенцията на Вашингтон за морално превъзходство изглежда куха и лицемерна.

Не е изненадващо, че Китай бързо отхвърли позицията на САЩ, а китайският външен министър Уън Йи подчертава неспособността на САЩ да служи като уравновесен брокер, като предложи страната му да бъде домакин на израелско-палестински мирни преговори. Това вероятно не е сериозно предложение, но Пекин едва ли би могъл да направи нещо по-лошо от Вашингтон през последните десетилетия.

Друга трайна цена на „специалните отношения“ е непропорционалната външнополитическа връзка с Израел. Байдън, Блинкън и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан имат по-големи проблеми, от които да се притесняват, отколкото действията на една малка страна от Близкия изток. САЩ обаче са въвлечени в криза, до голяма степен собствена, която изисква внимание и отнема ценно време за справяне с изменението на климата, Китай, пандемията, разединението на Афганистан, икономическото възстановяване и множество по-тежки проблеми. Ако САЩ имаха нормални отношения с Израел, те щяха да получат заслуженото внимание, не повече.

Трето, неквалифицираната подкрепа за Израел усложнява други аспекти на американската дипломация в Близкия изток. Договарянето на ново споразумение за отмяна и ограничаване на потенциала на ядрените оръжия на Иран би било далеч по-лесно, ако администрацията не се сблъскваше с постоянна опозиция от правителството на Бенямин Нетаняху, а не говорим за безмилостната опозиция на твърдите елементи на израелското лоби в САЩ. Отново по-нормалните отношения с единствената страна от Близкия изток, която всъщност разполага с ядрени оръжия, биха помогнали на дългогодишните усилия на Вашингтон да ограничи разпространението им на други места.

Желанието да защитят Израел също принуждава САЩ към отношения с други правителства от Близкия изток, които нямат много стратегически или морален смисъл. Подкрепата на САЩ за неприятната диктатура на Египет (включително игнориране на военния преврат, който унищожи прохождащата демокрация на страната през 2011 г.), отчасти има за цел да поддържа Египет в добри отношения с Израел и против Хамас. Вашингтон е по-склонен да толерира злоупотреби от страна на Саудитска Арабия (включително въздушната война в Йемен и убийството на дисидента журналист Джамал Хашоги), тъй като мълчаливият съюз между Рияд и Израел се задълбочава.

Четвърто, десетилетия безусловна подкрепа за Израел помогнаха да се създаде опасността, пред която са изправени САЩ от тероризма. Осама бин Ладен и други ключови фигури на Ал Кайда бяха кристално ясни по този въпрос: Комбинацията от твърда подкрепа на САЩ за Израел и суровото отношение на Израел към палестинците е една от основните причини те да решат да атакуват „далечния враг“. Рисковете от тероризъм няма да изчезнат, ако САЩ имат нормални отношения с Израел, но една по-равномерна и морално защитима позиция ще помогне да се намалят антиамериканските нагласи, допринесли за насилствения екстремизъм през последните десетилетия.

Специалната връзка се свързва и с по-големите злополуки на САЩ в Близкия изток, включително решението за нахлуване в Ирак през 2003 г. Израел не е измислил тази идея и първоначално някои израелски лидери се противопоставиха, като поискаха от администрацията на Джордж Буш да се съсредоточи върху Иран. След като Буш реши, че свалянето на тогавашния иракски лидер Саддам Хюсеин ще бъде първата стъпка в по-широка програма за „регионална трансформация“, висшите израелски служители - включително Нетаняху и бившите израелски премиери Ехуд Барак и Шимон Перес, се задействаха и помогнаха да се „продаде“ войната на американския народ. Барак и Перес написаха аргументи и се появиха в американски медии, за да натрупат подкрепа за войната, а Нетаняху отиде на Капитолийския хълм, за да даде подобно послание пред Конгреса.