Spacs не оправдават очакванията

По-малките, по-нови фирми се сблъскват с всякакви предизвикателства, някои нови, a други - вековни. Има повишена корпоративна концентрация и почти монополна сила на цифровите гиганти. Цената на спазването на много регулации е пропорционално по-висока за тях и те имат по-малък достъп до евтините пазари на публичен дълг, отколкото техните по-големи конкуренти, пише Рана Форухар за Financial Times.

Това кара много компании да погледнат към пазарите на акции за финансиране, но процесът на първично публично предлагане може да бъде дълъг и скъп. В наши дни корпоративните ръководители имат друг избор: сливане със Spac, или „компания за придобиване със специална цел“. Застъпниците казват, че тези листнати компании, които искат от инвеститорите да има подпишат празен чек, могат да предложат по-интелигентен, по-надежден и по-бърз начин за излизане на публичните пазари.   

Но така ли е наистина? Spacs, които са кухи компании (без активни бизнес операции или значителни активи), които стават публични с обещанието да се превърнат в истински бизнеси чрез сливания в рамките на две години, преживяха рекорден бум наскоро. През 2021 г. досега е имало с 30% повече емисии на Spacs от традиционните IPO. Всъщност броят на публичните компании е намалял драстично през последните години.

Доклад на ОИСР от юни, разглеждащ капиталовите пазари, установява, че от 2005 г. насам над 30 000 компании са делистнати. Това е еквивалентно на три четвърти от общия брой фирми, регистрирани на борсите в глобален мащаб. Броят на новите листвания е далеч по-малък. Резултатът: намаляващ брой компании използват публичните пазари на акции, а парите, набрани там, отиват към малко на брой по-големи фирми.

Феновете на Spac казват, че структурата им помага за възстановяване на баланса, като улеснява навлизането на младите компании на пазара. Тези сделки също така се рекламират като един вид „масово достъпен непубличен капитал“, позволяващ на инвеститорите на дребно да подкрепят мениджъри, които таргетират и преструктурират компании, както го правят институционалните инвеститори.

Очевидно много хора „купуват” тази история. Само през 2020 г. Spacs са събрали толкова пари, колкото през предходното десетилетие, а 2021 г. вече надминава тази сума. Това накара регулаторите и топ инвеститорите да определят структурата като спекулативна и опасна, вид финансова „иновация“, която характеризира пазарния пик.

Със сигурност Spacs имат част от същита характеристики - относителна новост, информационна асиметрия, морален риск - като облигациите от неинвестиционен клас, които предизвикаха спестовната и заемна криза през 80-те, или обезпечените дългови структури (CBO), свързани с финансовата криза от 2008 г. „Тъй като нямат прецедент, те могат да поемат риск, който не е лесно разпознат“, коментира Ричард Букстейбър, главен директор за риска във Fabric, група за риск технологии и анализи. „Това дава предимство на иноватора пред пазара и регулаторите.“

Това е очевидно проблематично. Но още по-важно е дали Spacs отговарят на претенцията да бъдат по-евтин, по-ефективен и по-демократичен начин за придобиване на публичен статут от нови компании.