SPAC? Готови ли сте да жертвате 30% от първоначалната си инвестиция?

Трудно е да се повярва, че някой ще плати 10 долара за акция на компания със стойност 7 долара. Но това е, което горе-долу правят много инвеститори, като участват в иновативната финансовата структура, известна като компания за придобиване със специална цел (SPAC), пише Bloomberg в редакционен материал.

SPAC се превърнаха в изключително популярен начин хората да инвестират в нововъзникващи частни компании, които са на път да станат публични. На практика тези структури казват: Платете ни 10 долара и ние ще намерим вълнуваща цел, в която да инвестираме - и ако не харесате нашия избор, ще ви върнем парите с лихва. Дори ще добавим някои варанти, които ви позволяват да купите повече акции с отстъпка, ако нещата вървят добре. Звучи примамливо.

Разбира се, структурата е изгодна за много от участващите. Спонсорите на SPAC, които варират от известни личности до финансови магнати, обикновено получават по една акция за всеки четири, закупени от инвеститорите. Целевите компании получават относително прост път към публичното търгуване. Хедж фондовете получават възможност за арбитраж: Като обръщат или изкупуват акциите, например, те могат да получат варанти безплатно. Инвестиционните банки събират такси за осигуряване и на двата етапа от процеса - първоначалното предлагане на акции на SPAC и последващото сливане, което превръща целевата компания в публична.

Има и голямо регулаторно предимство: Структурата заобикаля правилата за разкриване на информация. Тъй като SPAC не е много повече от банкова сметка, тя се нуждае само от повърхностен проспект за първоначално публично предлагане. И тъй като сливането не е традиционно IPO, определени ограничения не се прилагат: Целевата компания, например, може да обещава бъдещи растеж и рентабилност, които иначе биха могли да рискуват съдебeн процес.

За тези, които купуват SPAC, за да получат достъп до обещаващи компании - включително дребни инвеститори, които купуват акциите на свободния пазар - цената обаче може да бъде прекомерна. След като спонсорите, хедж фондовете и банкерите приберат своето, останалите акционери в SPAC остават с разводнен дял. Един анализ на 47 сделки, извършени между януари 2019 г. и юни 2020 г., например изчислява, че в момента на сливането с целевата компания типичният SPAC е запазвал по-малко от 7 долара на акция (в сравнение с 10-те долара, които първоначалните инвеститори са платили).

Не е толкова изкушаващо, когато се представи по този начин. И все пак от началото на 2020 г. SPAC са набрали над 100 милиарда долара, според данни, събрани от Bloomberg. Наистина ли перспективите на целевите компании са толкова страхотни - а уменията на спонсорите на SPAC толкова ценни - че хората са готови да жертват над 30% от първоначалната си инвестиция, само за да участват? Или комбинацията от непрозрачност и финансов инженеринг ги е заслепила за реалната цена?

Има добър начин да разберем: Дайте на инвеститорите по-добра информация за това, в което се впускат. За тази цел SEC трябва да изиска от SPAC да предоставят на бъдещите акционери оценка за разводняването при различни сценарии - подобно на оповестяването на таксата за управление, изисквано от инвестиционните фондове. Регулаторите също така трябва да настояват целевите компании да се придържат към обичайните правила за разкриване на проспект при IPO.

Ако и след това магията на SPAC остане толкова привлекателна, че инвеститорите съзнателно продължават да се тълпят, добре. Те ще са били предупредени. Ако не, може би повече спонсори ще възприемат структури, замислени да осигурят по-добри резултати - както направи поне един голям такъв. Хвърлете светлина, след това оставете пазара да реши.