Италия ще спечели, ако Драги остане начело за втори мандат

Път към властта

Малко вероятно е Драги да се кандидатира през 2023 г. Това би го принудило да се хвърли на политическата арена. Точно сега, когато е над политическите схватки, той може да управлява крехката си коалиция.

Има и други начини обаче, по които Марио Драги да остане начело на Италия и след 2023 г. Той може да наследи Серджо Матарела като президент на републиката. Макар този пост да е с голяма церемониална тежест и малка сила, той би дал на Драги влияние и би премахнал от главата му ежедневното изготвяне на политики, вкл. и от Брюксел.

Който и да спечели изборите през 2023 г., може да го номинира за премиер за втори мандат. Това е малко вероятно като вариант и граничи с фантастиката, но е възможно по две причини. Първо, има много исторически прецеденти за неизбрани премиери: откакто Марио Монти пое най-високата длъжност през 2011 г., никой от премиерите на Италия не е избран директно от избирателите.

Второ, никой от италианските партийни лидери няма силни лидерски качества, че да стане премиер. Отдясно дългогодишният евроскептицизъм на Мелони я прави невъзможна за преглъщане за проевропейската Forza Italia, чиято подкрепа ще бъде от съществено значение за формирането на дясна коалиция. Лидерът на Лига Матео Салвини се поизхаби.

Forza Italia няма очевиден друг кандидат за премиерския пост. Основателят на партията Силвио Берлускони е на 84 години и е в лошо здравословно състояние. Вляво Джузепе Конте губи контрола над „Пет звезди“ само седмици след като стана лидер на движението. Лета ще подчертае безусловната си подкрепа за Драги като доказателство за ангажимента на демократите към реформите.

Ако възможността, че Драги може да остане министър-председател след изборите през 2023 г. изглежда глупаво, има два ключови факта в подкрепа на това предположение.

Първо, осем месеца след встъпването му в длъжност той не е изразил никакви политически пристрастия. Неговата безпристрастност ще му позволи да се впише добре във всяка центристка политическа рамка. Дясното харесва неговия опит в приватизацията през 90-те години; лявото предпочита неговата подкрепа за обезщетенията за хората с ниски доходи.

Второ, личната популярност на Драги далеч надминава тази на всеки италиански политик. Той е по-лесен за пласиране пред електората от всеки негов съперник.

Втори мандат на Марио Драги би дал надежда на Италия да завърши структурните реформи, от които се нуждае, за да обърне икономическото и социалното си положение. Друг важен процес на обновяване - този на политическата класа - трябва да изчака.