Италия ще спечели, ако Драги остане начело за втори мандат

Откакто Марио Драги стана премиер през февруари, Италия се върна към политическа стабилност, която рядко светът е виждал след разпадането на управлението на християндемократите през 1992 г.

Въпросът за това кой ще го наследи след следващите избори през 2023 г. е тревожен, пише онлайн изданието EUObserver.com.

С подкрепата на повечето политически партии Драги измисли амбициозна програма за реформи, която очевидно ще бъде одобрена с малко противници. Този месец кабинетът му прие закон, който изисква всички служители да представят доказателство за ваксинация, за да могат да работят. През следващите месеци Драги ще реформира италианската данъчна система, ще рационализира раздутата съдебна система и ще промени строгия закон за конкуренцията.

За нормалното италианско правителство всяко едно от тези усилия вероятно би било фатално. На Драги, най-общо казано, му е все едно.

Брюксел също усеща ефекта Марио Драги. След изборите в Германия бившият президент на Европейската централна банка ще стане най-институционалният член на Европейския съвет.

Когато климатичният пакет „Готови за 55“ или Пактът за стабилност и растеж влязат на разискване през следващата година, може да се очаква Италия да играе водеща роля в преговорите. На външните наблюдатели това ще изглежда странно, но фактът, че предстоящите административни избори едва се появяват в заглавията, сигнализира силата на Драги.

Местните избори в Италия понякога имат експлозивни последици. През 2000 г. след местен вот беше свалено правителството на Масимо Д'Алема. Този път нищо няма да се случи, не само защото резултатите няма да повлияят на правителство, подкрепяно от всякакви партии, но и защото няма кой да заеме мястото на Драги.

Нито една от италианските партии не е близо до това да наследи общата привлекателност на Драги. Движението „Пет звезди“, Лига - двете популистки движения, завладели общественото внимание през 2018 г., са разкъсвани между умерени и радикални крила.

Крайнодясната партия „Братя на Италия“ на Джорджа Мелони се рекламира като централна сила, но реално е аутсайдер на фона на популярността на кабинета на Марио Драги. Нейната потенциална подкрепа има горна граница от около 25 процента, според политически изследователи.

Дори центристите се колебаят. Новият лидер на лявоцентристката Демократическа партия Енрико Лета разочарова с резултатите си в проучванията. Вместо да се приближи към дългогодишния си съперник от центристката Italia Viva, той доведе рейтинга на партията близо до този на Движението „Пет звезди“, което се счита за остарял съюз.