Политическите цели на Си Дзинпин вече не са съвместими със стабилен валутен курс

Усилващият се фокус върху екологичните, социалните и управленските проблеми вероятно ще попречи на способността на чуждестранните инвеститори да увеличават своите китайски позиции. Тези ключови външни фактори се изострят от нарастващите вътрешни проблеми на Китай.

Презастрояването на пазара на жилищни имоти в Китай едва ли е нова история, но цените на него наскоро спаднаха на фона на признаци за кредитни затруднения сред строителите.

Кризата се изостря, тъй като президентът на Китай Си Дзинпин се стреми да разграничи публичния риск, който може да бъде финансиран от контролираната от държавата банкова система, и частния, който не трябва да има кредити от този източник. Инвеститорите, които бяха приели, че компаниите, получаващи заеми от държавни банки, представляват публичен риск, са в процес на преоценка на тези рискове.

Всичко това е особено лоша новина за неформалната кредитна система, която често финансира това, което контролираните от държавата банки вече нямат право.

Действието на управлявания обменен курс поддържа китайската парична политика затегната, като растежът на широките пари е близо до следвоенното дъно. Докато чужденците, инвестирали в китайски държавни облигации, може да приветстват по-строгата монетарна политика, по-вероятно е това да подплаши чуждия капитал от китайския пазар на акции.

Целта на Си Дзинпин да създаде по-голям „общ просперитет“ в Китай не би трябвало непременно да намали правата на частна собственост, но вероятно ще го направи.

Монетарната история е историята на това как политиците са имали нужда да контролират цената и количеството пари, за да преследват своите политически цели. В момента Си е ограничен в постигането на целта си за общ просперитет от строгата парична политика, продиктувана от действието на управлявания валутен курс.

Понякога политическите лидери трябва да избират между дефлационна корекция или преминаване към гъвкав валутен курс, който позволява контрол върху цената и количеството пари, и обезценяване на дълговете чрез инфлация.

Съотношението дълг към БВП на Китай се повиши след 2009 г. и сега е като на развития свят.

Политическите цели на Си Дзинпин вече не са съвместими със стабилния китайски валутен курс. Си трябва да избира между гъвкав обменен курс и монетарна независимост, от една страна, и дефлационна икономическа корекция, от друга, с придружаващите я финансови и политически рискове.