fallback

Кой ще спечели следващите избори за президент в Италия?

Докато част от лявоцентристите призовават за избор на жена президент, за голяма част от италианската преса идеалният кандидат за президент е Марио Драги

16:17 | 10.01.22 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Квиринал, намиращ се в сърцето на Рим, е бил най-важният дворец в Италия в продължение на векове. Първо като резиденция на папите, след това кат дом на Савойската династия, а от 1946 г. е седалище на президентството на републиката. През последните години той отново се превърна в храм на силата на Италия, пише EUObserver.

Италия е парламентарна република: постфашистката конституция от 1947 г. цели да предотврати натрупването на прекалено много власт в една личност.

Но след общонационалното разследване на политическата корупция от 1992 г., известно като Mani pulite – и последвалия крах на тогавашните масови партии – както и поредицата от политически кризи, ролята на президента на републиката става все по-важна. 

Два примера в случая представляват Джорджо Наполитано – известен като „Крал Джорджо“, защото остава на президентския пост в продължение на почти девет години, от 2006 г. до 2015 г., изключение в историята на републиканска Италия – и действащият президент Серджо Матарела, който изигра решаваща роля за възхода на Марио Драги като министър-председател.

„Президентите от непосредствения следвоенен период нямат толкова власт, водещата роля играят политическите сили“, коментира Марко Фолини, вицепремиер от ерата на Берлускони. „С течение на времето функцията на президента става все по-важна. Отчасти защото президентите са избрали да тълкуват мандата си по начин, който не е просто нотариален. И отчасти, и най-важното, бих казал, защото партиите които доминираха на политическата сцена допреди няколко години, загубиха голяма част от влиянието си“, добавя Фолини.

Държавният глава се избира от членовете на парламента – Камарата на депутатите и Сената, събрани в една сесия – плюс редица представители от всеки регион.

Избирането на президент от неговата политическа област представлява огромна възможност: това все повече означава влияние върху общата политика и баланса на страната.

Драги срещу Берлускони

И така, кого ще изберат през януари 1008-те „велики избиратели“, както се наричат депутати и представители на регионите?

Едва ли ще назначат отново Матарела, който сигнализира, че не желае да бъде преизбран.

И все пак двойката Драги-Матарела „е феноменална и за възстановяването на имиджа на Италия в международен план“, отбелязва Антонела Седоне, доцент по политически науки в Университета в Торино.

СБ

Бившият премиер на Италия Силвио Берлускони. Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg

„Пример за това беше Квириналският договор, подписан от Макрон и Драги пред Матарела. Такива международни конвергенции бяха реализирани, с помощта на тези две фигури - Матарела и Драги. Те карат другите страни, а също и пазарите, да почувстват, че могат да разчитат на Италия“, изтъква Седоне.

За голяма част от италианската преса идеалният кандидат за президент е Драги. Някои коментатори дори призовават за промени в Конституцията, за да направят действията му по-ефективни.

„С изключение на няколко разпръснати критични гласа, медиите са изцяло фокусирани върху възхвалата на Драги, който е представен като спасител на страната и панацея за всички злини, свързани с републиката“, коментира Франческомария Тедеско, професор по политическа философия в университета в Камерино. „Това е гротескно отношение, зловещо увлечение с технокрацията. Вероятно е излишно да си припомняме колко глупава и опасна е идеята отговорността да пада върху един човек. Още повече, ако този човек е резултат от ендогамно възпроизвеждане на управляващите класи“, добавя Тедеско.

матарела2

Италианският президент Серджо Матарела. Снимка: Roberto Monaldo/LaPresse/Bloomberg

Според него част от италианския политически спектър ще остане доволна, ако Драги се настани в Квиринала. „Това би било начин за удължаване на една твърде удобна фаза, при която Драги се радва на ползите от властта, без да предоставя на неговите съветници отговорността на управлението“, коментира Тедеско.

Според бившия министър-председател Матео Ренци от италианските дясноцентристи зависи избора на държавен глава: Наполитано е бил водещ член на италианската комунистическа партия до 1991 г., а Матарела е ляв християндемократ.

Матео Салвини, лидер на крайнодясната партия „Лига“, е готов да подкрепи за президент бившия премиер Силвио Берлускони. Но за много представители на левицата, както и за широката общественост, подобна идея е неприемлива.

Части от лявоцентристите, сред които и лидерът на движението „Пет звезди“ Джузепе Конте, призовават за избор на жена президент.

„За съжаление, смятам, че картата за половете може да бъде изиграна по инструментален начин, за да се успокоят политическите участници, които не могат да се споразумеят за най-съществените характеристики, които трябва да притежава президентът на републиката“, изтъква Федра Негри, експерт по политическите науки в Университета на Милано. „Това няма да представлява избор, продиктуван от желанието най-после да видим жена в апикална позиция, а тласкан от необходимостта да се запълни празнината при вземане на решения“, добавя той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:21 | 13.09.22 г.
fallback