fallback

Лошите времена за икономиката на Великобритания отново са тук

Високата инфлация, рязкото покачване на разходите за енергия и отслабващата икономика вече са налице, а глупавото увеличение на данъците ще влоши нещата

11:09 | 10.02.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Английската централна банка (АЦБ) прогнозира най-слабия ръст на реалните трудови доходи след облагане с данъци от повече от 70 години, със спад от 2% тази година и още половин процент през 2023 г. Тази депресираща перспектива улавя предизвикателствата, породени от рязко по-високите цени на вноса и рисковете от по-установена инфлация. Сред водещите икономики с високи доходи Обединеното кралство изглежда е особено силно засегнато. Инфлационните рискове изглеждат подобни на тези в САЩ. Но Обединеното кралство е и голям нетен вносител на енергия, особено на газ, чиито цена с се изстреля. Правителството може да се е надявало, че разсейването на пандемичните облаци ще оставят една икономика, огряна от слънце. Но, както е обичайно, настъпиха непредвидени събития. Икономиката, хората и правителството са изправени пред тежки времена, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Докладът за паричната политика на АЦБ, публикуван наскоро, отбелязва: „Глобалният инфлационен натиск продължи да нараства значително, до голяма степен воден от рязкото увеличение на цените на енергията и въздействието на дисбаланса между предлагането и търсенето на търгуеми стоки върху техните цени. На претеглена база за Обединеното кралство, инфлацията на световните експортни цени, включително енергията, се очаква да се е повишила до около 11% през четвъртото тримесечие на 2021 г. Обединеното кралство не може „да си върне контрола” от световната икономика, както направи спрямо ЕС чрез Brexit. Забележително е, че само САЩ генерираха почти цялото увеличение на потреблението на стоки сред групата на седемте водещи икономики миналата година. Това доведе до тесните места в предлагането.

АЦБ прогнозира пик на инфлацията от 7,25 на сто през април, като три четвърти от увеличението между миналия декември и април ще се дължи на покачващите се цени на енергията и стоките. Но има още по-голям проблем, който е подобен на този в САЩ. Пазарът на труда е затегнат. Безработицата вече е под равновесното си ниво, смятат от банката. Компаниите съобщават за трудности при наемането на персонал и много свободни работни места. Като цяло, заключава докладът, има излишно търсене в икономиката, което все още не е ситуацията в еврозоната.

Това, което прави положението още по-трудно, е, че по-високите цени на вноса, особено на енергията, налагат цялостна икономическа загуба. Както научихме през 70-те години на миналия век, такива загуби трябва да се абсорбират. Ако хората предават горещия картоф, като настояват за по-високи заплати, за да компенсират намалените реални доходи, резултатът ще бъде или натиск върху корпоративните печалби, което ще навреди на инвестициите, или инфлационна спирала, която би засегнала почти всички.

Андрю Бейли, управителят на АЦБ, подобаващо отбеляза миналата седмица, че „трябва да видим умерено увеличение на заплатите, за да преодолеем този проблем по-бързо.” Тази забележка със сигурност беше непопулярна и вероятно безполезна. Но аналитично той е прав. Колкото повече работниците се стремят да възстановят покупателната си способност в икономика, засегната от тези външно предизвикани загуби, толкова по-висока ще бъде инфлацията и толкова по-безмилостен ще бъде необходимият монетарен отговор. Желанието на Борис Джонсън за икономика с високи заплати и висок растеж е без значение. Притеснението е, че паричната политика, нужна за ограничаване на втория кръг от инфлационни рискове, ще се окаже дори още по-вредна икономически, отколкото банката, и всъщност почти всеки друг, сега смята.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:06 | 14.09.22 г.
fallback