Защо по-„племенният“ работен живот може да е нещо добро

Малките екипи са обикновено по-ефективни и по-отговорни от неструктурираните групи

13:41 | 22.03.22 г.

Снимка: Bloomberg

Много от служителите в Америка и Европа пристъпват обратно в офисите. За някои това е облекчение, а за други - проклятие. Така или иначе, докато се реклиматизираме, си струва да помислим как пандемичните блокади увеличиха склонността ни да бъдем племенни същества, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Повечето от нас вече са се сблъсквали с това в отношенията си с нашите семейства и приятели, тъй като блокадите ни принудиха да дефинираме социалните си връзки чрез вида груба йерархия, която обикновено виждаме само на училищната площадка.

Само помислете: през март 2020 г. всички трябваше да изберем кой да бъде в нашия изолационен „пашкул“. Всички останали останаха в един по-широк кръг, включващ комуникация от дистанция. Отзвукът на този наложен трибализъм ще продължи с години. В крайна сметка едно племе се определя както от това кой е в него, така и от това кой е изключен.

Въпросът за това как взаимодействията на работните ни места бяха променени от дистанционната работа е по-малко обсъждан, поне на пръв поглед. Компаниите не обичат да признават, че техните служители може да са част от племе и че ако работниците започнат да анализират с кого говорят на работа, те са склонни да изглеждат параноични или вманиачени (или и двете).

Но екип от изследователи от Harvard Business School, Университета Джонс Хопкинс и Microsoft направиха точно такъв анализ, а в него има някои интригуващи резултати. Те анализират моделите на взаимодействие, разкрити в повече от 360 милиарда имейла през Microsoft Outlook, изпратени от 1,4 милиарда корпоративни служители за период от 24 месеца преди и след началото на пандемията, в 4000 компании по целия свят, включително самата Microsoft.

Те не са проучвали съдържанието на имейлите или самоличността на участниците, които остават анонимни. Вместо това изучават така наречените модели на модуларност - степента, до която комуникациите са тясно групирани в самостоятелни кибер „силози“, или племена.

Преди Covid тази степен варира между различните държави. В единия край на спектъра работниците в Германия комуникират в киберплемена в голяма степен. На другия му край компаниите в Канада имат по-малко ведомствен трибализъм. (Останалата част от Европа и Америка е някъде по средата.)

Но когато блокадите започнаха в началото на 2020 г., настъпват две забележими промени: първо, разбира се, цялостното ниво на комуникация по имейл експлодира. Второ, нивата на модуларност се повишават рязко на всички места.