Финансовите пазари ще се превърнат в поле на геополитическата битка

Все пак китайците се надяват да използват търговията и петрополитиката, за да увеличат дела на юана в световните валути. Един високопоставен западен инвеститор в Китай ми каза, че очаква делът да нарасне от 2% до 7% през следващите три до четири години. Това, разбира се, все още е нищожно в сравнение с позицията на долара, който има дял от 59 на сто.

Но китайците играят дълга игра. Финансите са ключов стълб в съперничеството им с Америка; валутата, капиталовите потоци и търговската инициатива „Един пояс, един път“ ще играят роля в това. Пекин бавно диверсифицира валутните си резерви, както и купува много злато. Това може да се разглежда като вид хеджиране за пост-доларовия свят (предположението е, че златото ще се покачва със спадането на долара).

Новите американски ограничения за капиталовите потоци към Китай от съображения за националната сигурност може да ускорят допълнително процеса на финансово отделяне. Ако американските пенсионни фондове не могат да инвестират в Китай, самодостатъчността на капиталовите пазари става все по-важна. Пекин се опитва да засили доверието в собствената си система и нейната прозрачност, не само за да привлече чуждестранни инвестиции извън САЩ, но и да насърчи бум на вътрешните инвестиции, при който огромни суми китайски спестявания ще бъдат насочени към местните капиталови пазари.

Докато санкциите срещу Русия предвещават по-голямо отделяне, също така е възможно икономическите последици от войната (понижено търсене, още по-висока инфлация) да накарат Америка и други държави да се поддадат на ценови натиск, който ще благоприятства китайските стоки. Въпреки че вероятно ще има много политически пози от двете страни на политическия спектър в САЩ относно противопоставянето на Русия и Китай, отделянето на веригите за доставки отнема много време. Политиците във Вашингтон все още не са се заели сериозно с това.

Пекин, от друга страна, е доста сериозен по отношение на новия световен ред, който преследва. В книгата си от 1997 г. „Голямата шахматна дъска“ Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на САЩ, написа прозорливо, че най-опасният геополитически сценарий за Запада ще бъде „голяма коалиция на Китай, Русия и може би Иран“. Тя ще бъде водена от Пекин и ще бъде базирана не на идеология, а на общо недоволство. „Предотвратяването на тази евентуалност, колкото и далечна да е тя, ще изисква демонстриране на геостратегически умения от САЩ едновременно върху всички периметри на Евразия“, посочи Бжежински.

Финансовите пазари ще бъдат основно поле на битката. Те ще се превърнат в място за защита на либералните ценности (например чрез санкции срещу Русия) и за подновяване на стари съюзи. (Може ли САЩ и Европа да изработят единна стратегия както за енергийната сигурност, така и за изменението на климата?) Пазарите също така ще бъдат много по-чувствителни към геополитиката, отколкото бяха в миналото.