Дигиталната желязна завеса на Путин ще бъде стратегически провал

След като президентът Владимир Путин започна военната си инвазия срещу Украйна, Киев призова международната общност да накаже Русия, като прекъсне връзката й с интернет. Icann, аполитичната организация с нестопанска цел, която управлява „адресната книга“ на интернет, с право отхвърли искането, като се аргументира, че подобен ход „ще има опустошителни и трайни ефекти върху доверието във и полезността на тази глобална система“, пише за Financial Times Джон Торнхил, бивш шеф на московското бюро на вестника.

Но Русия все повече се стреми да се откъсне от останалия дигитален свят, като ускорява създаването на „суверенен интернет“. Подобно на други авторитарни правителства, Москва е решена да засили контрола върху интернет, за да проследява потребителите, да цензурира информационните потоци и да предотвратява мобилизирането на политическа опозиция.

Това е по-нататъшно политизиране и фрагментиране на глобалната комуникационна мрежа: интернет се разпада на „сплинтернет“. Според Access Now, международна организация за правата на човека, през 2020 г. е имало най-малко 155 спирания на интернет в 29 държави, в сравнение със 75 през 2016 г., тъй като националните правителства се опитват да заглушат протестите, да повлияят на изборите или да прикрият нарушенията на правата на човека. „Интернет е огромен ресурс за цялото човечество, който технически е много здрав, но политически е доста крехък“, изтъква Андрю Саливън, президент на Internet Society. „Хората се опитват да го изключат. Това е трагедия.”

В продължение на много години руското правителство гледаше на интернет като сила за модернизация и икономическо развитие. За разлика от Китай и Иран, които разработиха свои собствени внимателно управлявани мрежи, Русия ентусиазирано се свърза с останалия свят чрез насърчението от страна на руския и западния технологичен бизнес. Появиха се силни местни интернет компании, като ВКонтакте и Яндекс, а иновативната икономика на приложенията процъфтяваше. Към 2020 г. почти 85% от руснаците използваха интернет.

Но ястребите от областта на сигурността около Путин, известни като силоваци, се разтревожиха от загубата на политически контрол след масовите протести през 2011 г. срещу изборните измами. Оттогава те постепенно отделят Русия от глобалния интернет и увеличават контрола. ВКонтакте, наречена руският Facebook, беше поета от приближени до Кремъл. Правителството затегна контрола над YouTube, Twitter и Facebook в опит да цензурира забранено съдържание. През 2019 г. Путин одобри закон за интернет, който инструктира всички доставчици на услуги да канализират трафика през филтри, контролирани от дигиталния цензор на Кремъл - Роскомнадзор.

Войната в Украйна още повече изолира руския интернет, тъй като Кремъл блокира повече чужди услуги, като Facebook. Кризата засегна и Яндекс, известна като руският Google, както и много други местни технологични компании. Руските работници от технологичния сектор бягат от страната, страхувайки се от по-нататъшни репресии. Руснаците все още могат да получат достъп до глобалния интернет чрез виртуални частни мрежи (VPN) и „сивата“ мрежа, но може да стане още по-трудно.

Иронията е, че нарастващата изолация на Русия сериозно ще навреди на способността на Кремъл да постигне втора важна цел: установяване на по-голям технологичен суверенитет в 5G мрежите, изкуствения интелект, операционните системи и облачните изчисления. Западните санкции ще прекратят руския внос на критични технологични продукти и услуги. Няколко чуждестранни компании, като Microsoft, Apple, Samsung, Oracle и Cisco, отказват да продават в Русия или спират операции там. „Технологичният потенциал на Русия ще бъде унищожен за дълго време. Тази индустрия изисква много, много години инвестиции и благоприятна среда. Руските продукти и услуги сега са токсични“, коментира Алена Епифанова, научен сътрудник в Германския съвет по външни отношения и автор на доклад за стремежа на Русия към цифров суверенитет.

Въпреки ранните мечти за интернет като отворен и универсален ресурс, той бързо се разделя на три доминиращи „инфосфери“ с различни подходи, интереси и правила: либертариански модел на САЩ; по-регулиран европейски такъв; и държавно контролирана китайска версия. За тези с дистопична нагласа, това е смущаващо ехо от трите супердържави в романа на Джордж Оруел „1984“: Океания, Евразия и Източна Азия.

Русия очевидно се опитва да създаде четвърта, русофонска инфосфера, но е в слаба позиция предвид липсата на силно вътрешно технологично производство. Сега Москва няма друг избор освен да прибегне до китайските оборудване и опит. Но това може да разтревожи силоваците. А и самият Пекин е притиснат от затягането на американските ограничения върху износа на технологии. Както и в други области, Путин може да постигне краткосрочно тактическо предимство, като спусне цифрова желязна завеса, но Русия е изправена пред дългосрочна стратегическа загуба.