Русия вече изпитва всички последици на дефолта, без той да е настъпил

Западът почти обяви икономическа война на Русия в отговор на инвазията на Владимир Путин в Украйна. Независимо дали страната ще успее да изплати лихви по своя доларов дълг - купонните плащанията по две облигации, дължими в сряда, не бяха направени, въпреки че има 30-дневен "гратисен период" - страната вече изпитва всички последици на дефолта: рублата се срина, правителството и повечето от неговите предприятия са изключени от заеми от други места, а се очертава и дълбока рецесия. Неплащането на купоните навреме в крайна сметка е просто още един аспект на щетите, които Путин нанесе, пише Financial Times в редакционен коментар.

Въпреки че дефолтът може да изглежда като неизбежен резултат от санкциите, чуждестранните правителства всъщност биха били щастливи да видят Русия да плаща лихви по външните си дългове - тъй като това би източило още от оскъдните й валутни резерви. От друга страна регулаторите се опасяват, че ако Москва пропусне плащания, това може да има непредвидени ефекти върху западните финансови системи. Руският дефолт от 1998 г. по дълга в местна валута и преструктурирането на част от доларовия дълга от съветската епоха - последният пълен дефолт на Русия по дълг в чуждестранна валута датира от 1918 г., след Октомврийската революция - допринесоха за колапса на няколко хедж фонда с голям ливъридж.

По-малко инвеститори имат подобни спекулативни залагания за Русия днес, особено след анексирането на Крим през 2014 г. Но го има потенциалът да се разкрие „скрития ливъридж“ в системата; огромните валутни резерви на Русия и приходите й от петрол и газ досега убеждаваха кредиторите, че страната е относително сигурен залог. Нито пък дългът е особено голям – следствие от годините на строга фискална дисциплина и опитът за изграждане на финансова крепост, устойчива на западните санкции.

Москва намекна, че може да се разплати в рубли, а не в долари. Въпреки че в някои облигации има клаузи, които биха й позволили да го направи, това би представлявало реален дефолт по други книжа. Правителството на Русия обаче вероятно ще твърди, че макар да има желание и възможност да плаща, то е възпрепятствано поради санкциите. В сряда финансовият министър Антон Силуанов каза, че Русия е изпратила инструкции до обичайната си американска банка-контрагент да плати предстоящите купони на стойност 117 милиона долара, но санкциите може да попречат за трансфера на парите.

Всеки евентуален дефолт вероятно ще бъде последван от интензивни правни спорове. Русия не се отказва от своя „имунитет на емитент-суверен“ - принципът, че правителствата не могат да бъдат изправени пред съд. Въпреки това съдиите могат да постановят, че инвеститорите имат право да конфискуват руски активи, ситуирани извън страната. На чужденците може да бъде забранено да договарят преструктуриране. Последиците от тези решения ще тестват пазара на суапове за кредитно неизпълнение, форма на застраховка, при която са заложени милиарди долари в зависимост от конкретното определение за „дефолт“.

По-голямо притеснение може би са дълговете на руския бизнес. Заемите на частния сектор - външният корпоративен дълг е около 150 милиарда долара, включително заеми и облигации - значително надвишават държавния дълг в чуждестранна валута, който е около 20 милиарда долара. Нефтените и газовите компании все още ще могат да вземат заеми благодарение на изключването им от санкциите, но „самосанкционирането“ от страна на кредиторите и сривът в руската търговия все пак ще ударят приходите им и ще застрашат финансовата им стабилност. Други руски водещи борсови компании ще трябва да погледнат в друга посока или да намалят операциите си.

Русия носи дамгата на страната с най-дългия дефолт в историята. През 1996 г. страната най-накрая изплати отхвърляния царски дълг. Не е в интерес на Русия - или на света - да се повторят подобни дългосрочни щети. Първата стъпка, която не подлежи на договаряне, за да се избегне подобна съдба, трябва да бъде сключването на мир.