САЩ ще бъдат крайният победител от украинската криза

От 2026 г., ако всичко върви добре, втечненият природен газ (LNG) ще пристига с танкери до бреговете на Северна Германия, ще се излива в криогенни резервоари за съхранение, настроени на минус 160 градуса, и след това ще се „газифицира отново“, преди да достигне енергийната мрежа на мястото на руския внос, пише Джанан Гънейш за Financial Times.

В момента Германия не разполага с LNG терминал. В рамките на 72 часа след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, тя ускори изграждането на двa. От износителите, които ще спечелят, САЩ са по-близо от Австралия и, за разлика от Катар, няма да оставят Берлин изложен на друга сприхава автокрация.

Проява на лош вкус е да се твърди и може би дори да се мисли, но Америка ще бъде крайният „победител“ от украинската криза. Осем месеца след като излизането й от Афганистан говореше за имперски упадък, стратегическите перспективи на страната се променят по начини, които са неизмеримо по-добри. „Арсеналът на демокрацията” през миналия век може да бъде нейният източник на гориво в този.

Въпросният износ е най-малкото. Ако Германия изпълни неотдавнашното си обещание да разтвори кесията за отбрана, тогава САЩ би трябвало да могат да споделят повече от финансовата и логистичната тежест на НАТО.

Европа, която е по-свързана с Америка и в същото време по-малко я източва: дори Кисинджър не би могъл да планира това, което Кремъл е напът да постигне без да иска. Далеч от това да сложи край на обръщането на САЩ към Азия, войната в Украйна може да е събитието, което го насърчава.

Що се отнася до тази част на света, ако целта на китайците е да изолират поне Тихоокеанския басейн от влиянието на САЩ, последните шест седмици бяха образователни относно размера на задачата. Япония едва ли би могла да направи повече, за да застане на страната на Киев, а следователно и на Вашингтон.

Новоизбраният президент на Южна Корея Юн Сук-йол иска да се срещне с президента на Украйна Владимир Зеленски. Сближаването между тези източноазиатски приятели на САЩ - но не винаги такива помежду си - е подпомогнато от заплахата на единството между Китай и Русия.

Всичко това оставя въпроса за Тайван. Лесно е да се преувеличи сходността на ситуацията с Украйна, чиято независима държавност, за разлика от острова, е призната във Вашингтон. Най-малкото обаче потенциалната цена за Китай от евентуална атака - като животи, санкционирана търговия и морална репутация - сега в твърде ясни, за да се налага да бъде посочвана от САЩ.