САЩ ще бъдат крайният победител от украинската криза

В ретроспекция, макар и да беше провал, случилото се в Афганистан миналия август замъгли фундаменталната сила на положението на Америка в света. Изживяваме напомняне за нейната икономическа тежест и природни ресурси, както и за разузнавателните й активи, които предсказаха факта, макар не и колебливия напредък, на инвазията на Путин. В същото време паметта на света е насочвана към най-голямото и най-лесно забравяното предимство на САЩ: непопулярността на техните съперници.

За първи път след края на Студената война имаме представа как може да изглежда алтернативата на водения от САЩ свят. Автократична ос, в която силови лидери подкрепят или поне пренебрегват грабителствата, които всеки от тях извършва, сега е повече от теоретична. Не всички страни трепват при гледката: Индия и Израел не го направиха, поне не толкова, колкото Вашингтон се надяваше. И това са примери само сред демокрациите.

Но дори на държавите, които се застраховат, се налага да изпитват неудобство и да отчитат репутационната цена. Не САЩ, установеният хегемон, трябва да се защитават в морален план, а ревизионистките сили. Когато Русия нападна, идеята, че един свят с по-широко разпределение на властта непременно ще бъде по-справедлив изгуби и без това фалшивото доверие, на което се радваше.

Разбира се, хората подкрепиха САЩ след атаките на 11 септември, само за да им се ядосат после отново. Но Ал-Кайда беше просто рушител на международния ред, а не реалистичен негов наследник.

Хората можеха да се върнат към циничното отношение спрямо САЩ (които, нахлувайки в Ирак, им дадоха всички основания за това) чрез знанието, че нито един достоверен узурпатор на глобалната им роля, който дебне зад кулисите, не заслужава да бъде подложен на същия контрол.

Русия все още се отърсваше от бурните си 90-те години. Китайската икономика беше малка част от сегашния си размер. Светът все още не беше започнал 15-те последователни години на демократично отстъпление. Антиамериканизмът беше много достъпен.

И така, както при толкова много стоки, цената напоследък се увеличи. Ако има такова нещо като съд на световното мнение, то сега трябва да претегля САЩ не срещу абстрактен идеал, а срещу реалността на неравното партньорство между Москва и Пекин. Именно тази промяна в интелектуалната атмосфера, а не толкова милиардите кубически метри нови поръчки за газ или дори вероятното отслабване на натиска върху Тайван, поставя Америка в по-добра позиция. Достатъчно е, че е по-добро от алтернативата, за да бъде наистина много привлекателно.