Западът трябва да спре да легитимира Путин

Що се отнася до 144-те милиона руснаци, останали в полицейската държава на Путин, бомбардирани с все по-токсична пропаганда в продължение на повече от две десетилетия, те имат труден избор, тъй като фасадата за стабилността на Путин се руши и поражението в Украйна се задава. Дузина скорошни атаки срещу руски служби за набиране на военен персонал са индикация за това, което може би предстои.

Оригиналният закон "заем-наем" от 1941 г. позволява на Съветския съюз да отблъсне инвазията на Хитлер. Сега монетата се обръща, ако САЩ си възвърнат почетното наследство на арсенал на свободния свят, за да помогнат на Украйна да победи Путин.

Законът също така е знак, че Байдън най-накрая преразглежда наследството от дните си като вицепрезидент, решаващия период, когато Путин се превърна от амбициозен автократ в пълен диктатор, докато свободният свят седеше със скръстени ръце. Когато Путин нахлу в Грузия през 2008 г. западните лидери твърдяха, че е по-добре да се поддържат икономическите и политически връзки, отколкото да го наказват. Това е политиката на приобщаване, за която ни казваха, че в крайна сметка ще либерализира Русия – и Китай – като ги обвърже със свободния свят.

Барак Обама бе въплъщение на тенденцията. Като кандидат-президент, под натиска на кампанията на републиканеца Джон Маккейн, той осъди нахлуването на Путин в Грузия. Но като президент Обама побърза да даде на Путин и други диктатори да разберат, че САЩ ще ръководят останалия дневен ред за свобода в сянка. Сега вече печално известното „рестартиране“ възстанови репутацията на Путин, докато той разбиваше остатъците от руското гражданско общество. В дебат през 2012 г. Обама се подигра на републиканския претендент Мит Ромни за това, че коректно бе заявил, че Русия е най-големият геополитически противник на Америка.

Това отношение доведе до 2014 г., когато Путин беше достатъчно окуражен, за да отхвърли всякакви демократични атрибути в Русия, да нахлуе в Украйна, а през 2016 г. да се намеси в британските и американските избори. В Европа германският канцлер Ангела Меркел придвижи напред проекта за газопровода "Северен поток 2", увеличавайки зависимостта от руската енергия, въпреки че беше необходимо обратното. Сега това се прави рязко и болезнено. Може би сега Обама и Меркел биха могли да обиколят Киев заедно, за да видят щетите, за които спомогнаха, и да се извинят на украинския народ.

Корумпираната и некомпетентна армия на Путин е силна само в бруталността и клането на цивилни, но тя имаше осем години, за да се укрепи в окупирания изток, към който сега настъпват украинските сили. Ще видим колко отдадени са наистина съюзниците на Украйна, тъй като войната преминава в нова фаза, в която отбраната не е достатъчна. Ще помогнат ли на Украйна да спечели, да разбие военната машина на Путин и да възстанови цялата украинска територия? Ще запазят те ли санкциите, за да засилят вътрешния натиск върху Путин и да кажат на неговата мафия, че няма път обратно към цивилизования свят за тях и техните семейства, докато той е на власт?

Свободният свят, който спечели Студената война, помни какво значи битка и преоткрива ценностите, които ѝ придадоха смисъл. Това е лоша новина за Путин и другите диктатори, които наблюдават отблизо, от Пекин през Техеран до Каракас. Украинците се бият за живота си и своята държава, както и за свободния свят. Нека го правят като наш съюзник.