IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Западните демокрации страдат от липсата на таланти

Способните хора предпочитат частния сектор пред политиката

17:41 | 24.07.22 г. 15
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Риши Сунак. <em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Риши Сунак. Снимка: Bloomberg

Риши Сунак (очертаващ се фаворит за следващ британски премиер – бел. прев.) се държи така, сякаш току-що се е върнал от курс, наречен „Как се прави политика“. Има нещо заучено относно жестовете и речта му. Има нещо механично в тактиката му: ту ухажвай десните, ту се концентирай. В една процъфтяваща демокрация той би бил добър началник на кабинета на Даунинг Стрийт с око към свободно място в парламента, пише Джанан Гънейш за Financial Times.

В действителност бившият финансов министър на Обединеното кралство е очевидно най-добрият кандидат за министър-председател сред бедния консервативен пул от кадри. Във всеки случай е за съжаление липсата на конкуренция в Уестминстър, докато той се издигаше през последните години. Но не предполагайте, че другаде тя е била много по-ожесточена. В САЩ двамата най-високопоставени демократи са един пенсионер и неговият непохватен вицепрезидент. Последните избори в Германия изправиха Олаф Шолц срещу Армин Лашет в един карнавал на невзрачността. Нито един от последните шест австралийски премиери не впечатли достатъчно, за да прекара четири години на поста си. За втори път от десетилетие Италия има „глобократ“ на име Марио, който обединява вътрешната политическа класа, на която липсва ръст. 

Западната демокрация има кадрови проблем. Той е налице през целия век. С добър ум и вдъхващи доверие маниери, за Дейвид Камерън беше абсурдно лесно да стане лидер на торите в рамките на пет години след влизането си в парламента през 2001 г. Когато Доминик Строс-Кан „изгоря“ след шумен скандал десетилетие по-късно, френските социалисти прибягнаха до скучния Франсоа Оланд. Огледайте големите демокрации сега. Вярно е, че Еманюел Макрон би блестял във всяка професия с бели якички, но кой друг?

Ако гласоподавателите загърбваха световни фигури, за да изберат треторазрядни, бихме могли да диагностицираме всичко това като проблем от страната на търсенето. Но предлагането е по-големият проблем. Способните хора с либерални или умерени възгледи не отиват в политиката в достатъчен брой. Причините са пределно интуитивни. Разликата в заплащането спрямо финансите, корпоративното право и други кариери се е увеличила през последното поколение. (Вижте предвид бързината, с която Камерън, който не е бедняк по рождение, компенсира пропуснатите печалби, след като напусна властта.) Но същото се отнася и за личната видимост на изборната длъжност. Пресата пазеше тайните на Джон Кенеди и на Франсоа Митеран, но сега, дори ако тя имаше същото намерение, гражданин със смартфон и акаунт в Twitter може да го няма.

Турбулентността от последното десетилетие е по-логична в този контекст. В интелектуален план е модерно кризата на демокрацията да се отдава на структурни сили: на загубата на работни места в промишлеността, на възхода на социалните мрежи. Според нашия поглед върху историята, ако не и икономиката, моят занаят е станала марксистки до мозъка на костите. Въпреки цялата си външна еснафщина обаче, теорията за Великия човек, акцентът върху индивидуалната свобода на действие, има пръст в това. Може би либерализмът просто се изчерпва откъм велики мъже и жени. Или дори много добри.

Трудно е да подчертаеш индивидуалното без да изглеждаш сноб. Следователно няма автоматично равенство между образователно-професионалните добродетели на човек и тяхната полезност в обществения живот. Хари Труман (бивш американски президент, 1945-53 г. – бел. прев.) бе неуспешен търговец на галантерия. Но, чрез НАТО и плана Маршал, беше и архитектът на втората половина на 20-ти век. Робърт Макнамара в един момент може би е имал най-добрата визитка в Америка, но едва ли би могъл да бъде по-катастрофален министър на отбраната (в периода 1961-68 г. – бел. прев.)

Въпросът е дали, при достатъчно голям размер на извадката, една страна може да преживее изпращането на най-способните си хора в частния сектор. В известен смисъл демократичният капитализъм се саморазрушава. Позволявайки частни кариери с такова щедро заплащане и поверителност, той превръща политиката в непривлекателно занимание. Произтичащият от това упадък на законите и институциите на свой ред заплашва икономиката. Ако циркът при торите ви притеснява, помислете, че в правителството в сянка на лейбъристите опитът идва от човек, който е прекарал четвърт век в парламента без да остави особена следа (Ивет Купър) и от провалил се бивш лидер (Ед Милибънд). Автокрациите поне позволяват на функционерите си достатъчно възможности за рушветчийство или дребни простъпки, за да поддържат притока на кадри.

Новоиздадените дневници на Крис Патън, последният губернатор на Хонконг, трябваше да бъдат елегия за този град. Те в крайна сметка оставят читателя копнеещ, да, но за определен вид политик. Умен, добър администратор, необременен с доктрина: Патън дори не беше изпъкващ член на поколението тори, което включваше юрист, който стана старши адвокат на 40 години (Кен Кларк), и създател на търговско състояние (Майкъл Хезълтайн). Великобритания може скоро да бъде управлявана от жена, която се опитваше възможно най-често да използва в парламентарната реч едно вулгарно обръщение към мъж. Кризата на демокрацията е тази от ресторантьорството и летищата - просто не можете да намерите персонал.

Последна актуализация: 06:56 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

15
rate up comment 2 rate down comment 0
0pk
преди 5 месеца
Е ко стана ся, Импа излезна прав? :D Как кажете ми, способните хора ще влизат в политиката, като виждат, че или трява да са пеераcи или ако не слушкат ще им се спретне номера с изнасилената камериерка. Обречена работа :]
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 1 rate down comment 0
hue
преди 5 месеца
Винаги съм си мислел, че у нас Борисов и маниерите му на управление в продължение на повече от 10 години са основна причина да няма читави кадри за политици. много събития от последните месеци в Западна Европа започва да ме карат да си мисля, че не е само у нас този проблем. На фона на сегашните кадри, Станишев и Царя са върхове в политиката. Дори и в Доган имаше някаква полезна систематичност. В момента в Европа като лидери се очертават Макрон, Ердоган донякъде Орбан, но е ясно, че имат трески за дялкане във вътрешните си работи. Путин назад да бяга не могат го стигна. (и да - съгласен съм с Меркел, че не случайно патакламата с Украйна стана, след като тя си тръгна. Въпреки че я накара 4 часа да чака, имаха си своя диалог)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 2 rate down comment 1
julian12
преди 6 месеца
Кои точно са богатите и успелите за теб? 40% от Американците нямат 400 долара заделени. 40% от Канадците са 200 долара назад за да ти платят сметките. С инфлацията и пЛандемията стана още по-зле. В ЕС идва същата вълна. Богати били, ***!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 2 rate down comment 1
julian12
преди 6 месеца
Ужасен*
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 2 rate down comment 0
julian12
преди 6 месеца
Западните демокрации страдат от липса на демокрация и здрав разум. Упадъкът е угасен. Либерастите се опитват да съсипят каквото могат, но да се надяваме, че няма да им мине номера.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 2 rate down comment 3
zelka007
преди 6 месеца
Платен ... в некакъв делириум си изпаднал ... Взимай си хаповете навреме , ако си ги взел и това е ефекта , коригирай дозата ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 3 rate down comment 3
Dr. Vatnikov
преди 6 месеца
Я, събрали се пак трупата на копейничетата да скимтят срещу богатите и успелите. И да дават акъл, нищо, че г.aщите им скъсани и нямат 5 лева. Кръстоска между героите на Алеко Константинов и Доньо Донев.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 3 rate down comment 1
Petar2015
преди 6 месеца
От много отдавна "добър ум и вдъхващи доверие маниери" не са сред качествата на политиците. Те бяха заменени от "алчност и лицемерие". Но щом такава е волята на народа...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 4 rate down comment 2
Борката
преди 6 месеца
Экономика США замедляется, заявила глава Минфина страны Джанет Йеллен, но это не рецессия, а необходимое явление после быстрого роста, написала она в Telegram. Захарова добавила, что большое количество людей в 1924 году были уверены, что Ленин не умер, а просто заснул до лучших времн.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 6 rate down comment 1
ing5rov
преди 6 месеца
логично западните "демокрации" отиват на майната си ... където им е и мястото .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още