Да бъде ли съден Тръмп или не? Това все повече е въпросът в САЩ

Възможно ли е Гарлънд да подготвя обвинение или поредица от такива, които да засенчат всички предишни процеси в САЩ? Шансовете се повишиха рязко напоследък. Федералните прокурори сега притежават огромна колекция от лични комуникации, включително иззетите мобилни телефони и лаптопи на Марк Медоус, бивш началник на кабинета на Тръмп, който отказа да се яви след призовката на комисията към Камарата на представителите; на Джон Ийстмън, адвокатът, който измисли неуспешния план на Тръмп да окаже натиск върху вицепрезидента Майк Пенс да отмени резултатите от избирателната колегия; на Руди Джулиани, частният адвокат на Тръмп и бивш кмет на Ню Йорк; и на Сидни Пауъл, която разпространяваше странната теория, че Венецуела е манипулирала изборите чрез сървъри в Германия. В дело за клевета от Dominion Voting Systems защитата на Пауъл беше, че „нито един разумен човек“ не може да заключи, че тя казва истината.

Всяка от тези конфискации изискваше зелена светлина от съдия. Вероятно никоя от тези фигури няма да бъде основна цел. Наред с други, Ийстман, който беше главният архитект на заговора за подривна дейност на изборите, призна под клетва, че неговият план е бил противоконституционен и че на Тръмп му е било казано, че е такъв. Това премахва високата съдебна летва за доказване, че обвиняемият не само е нарушил закона, но и е знаел, че го прави. Отделно са твърденията за сплашване на свидетели.

И все пак тълкуваното от здравия разум престъпно намерение на Тръмп не е гаранция, че съдебно жури от американски граждани ще го види по същия начин. За обикновения наблюдател Тръмп не само подтикна тълпата на 6 януари да щурмува Капитолия в най-лошото нападение, откакто британците изгориха Вашингтон през 1814 г.; той също е заговорничил срещу американската конституция. Условното наказание за подривна дейност според наказателния кодекс на САЩ е смърт. Не е чудно, че Гарлънд би искал да бъде супер уверен в присъдата преди да повдигне обвинение. Дори за неуглавните обвинения - възпрепятстване на Конгреса и измама срещу държавата - един обвинителен акт спрямо Тръмп би бил сеизмичен. Както е казал американският философ Ралф Уолдо Емерсън: „Когато удариш крал, трябва да го убиеш.“

Оценката, която Гарлънд трябва да направи в крайна сметка, е по своята същност както политическа, така и правна. Въздействието върху стабилността на САЩ ще бъде цялостно. Което означава, че решението може да не е на Гарлънд. Всяко обвинение срещу бившия президент ще изисква зелена светлина от неговия шеф Байдън, който може да заключи, че това е твърде голям риск. Но би било много опасно и нещата да се оставят така. Да се обвини Тръмп или не? Това все повече е въпросът.