Има ли място политиката на работното място?

Много повече чувстват недостатъчна ангажираност, когато са заобиколени от колеги, с които не са съгласни, добавя Джеф Джолтън, ръководител на отдела за проучвания на Kincentric, група за развитие на лидерството и изследване на служителите, собственост на Спенсър Стюърт.

По време на „Въстанието на талантите“, което доведе до Голямото напускане, повече хора се опитваха да приведат работата си в съответствие с ценностите, отбелязва колегата на Джолтън, Сиймор Адлър. Това е проблем, ако колегите ви имат коренно различни ценности.

Какво тогава трябва да направят мениджърите, ако установят, че членовете на екипа са в противоречие помежду си? Съобщенията, спускани отгоре, забраняващи политически дискусии, не са отговорът: скорошно проучване на Morning Consult установи, че само един на всеки петима американци подкрепя компаниите да реагират по този начин на решението на Върховния съд за абортите.

По-добрият подход е тези разговори да се управляват, смята Тейлър. Това започва с потвърждаване на ангажимента на компанията към многообразието - включително политическото разнообразие.

Алтернативата на включването на различни гледни точки е груповото мислене, посочва Адлър, докато развиването на „способността да не се съгласявате качествено“ може дори да направи една компания по-иновативна, както писаха Мегън Райц и Джон Хигинс в Harvard Business Review миналата година.

Качественото несъгласие обаче е ключът. „Когато служител проявява поведение, което е несъвместимо с нашите ценности, ние се отърваваме от него“, казва Тейлър директно, обяснявайки необходимостта да настояваме служителите да останат вежливи.

Някои мениджъри свикват сесии за изслушване всеки път, когато политиката започне да се намесва в работата, но Тейлър се съмнява, че те винаги помагат. Дискусиите могат бързо да се превърнат в дебати, които всяка страна се стреми да спечели, предупреждава той: „По повечето от тези въпроси никой не иска да води дискусия.“

Някои конфликти просто подкопават сътрудничеството, изтъква Адлър, така че лидерите имат правото да поставят „прегради“ или да представят споделена визия за това към какво трябва да се стремят всички служители, за да гарантират, че хората остават фокусирани върху свършването на работата. Освен това, добавя Джолтън, тази визия е „голям елемент от онова, което хората искат от лидерите“.

Убеждаването на служител с категорично мнение да разбере противоположната гледна точка е трудно по всяко време. Да направим това в контекста на настоящите ни политически разделения е още по-трудно.

Но въпреки че според проучванията избирателите стават все по-поляризирани, те също така показват, че те жадуват за по-малко поляризация. Ако мениджърите реагират правилно на това, нашите работни места може да изиграят роля в придвижването към тази обща цел.