Икономистите трябва да отчитат чувствата на хората

Отразява ли това нашата субективна реалност или просто сме се научили да преекспонираме всичко, добро или лошо? Не съм сигурен, но Gallup не са единствени в намирането на ясни доказателства за широко разпространен психологически стрес, категоричен е Тим Харфърд.

„Това изглежда като нещо, което е напът да експлодира“, коментира Нобеловият лауреат Даниел Канеман, говорейки на неотдавнашна конференция в Оксфорд за изследване и политики в областта на благополучието. Осуалд, един от авторите на изследването на Федерика Либерини, също говори там и представи мрачна поредица от слайдове за психическия стрес и доверието в правителството. „Имаме нужда от подробни данни за чувствата на негодувание, разочарование, гняв и изоставаност“, посочи Осуалд.

Но не трябва да забравяме да събираме данни и за по-положителни емоции. На същата конференция Каръл Греъм от института Брукингс се фокусира върху надеждата. Тя е важна, каза Греъм, защото „хората, които вярват в бъдещето си, е много по-вероятно да инвестират в него“. Надеждата предизвиква положителни действия.

Например, проучване, проведено от Греъм и Келси О’Конър, установи, че в САЩ хората, които имат надежда за бъдещето, обикновено живеят по-дълго – и че този им оптимизъм е по-добър знак за ниска смъртност, отколкото доходите. Друго проучване (на Греъм и Джулия Позуело) установи, че в квартал с ниски доходи в Лима (Перу) младите хора имат високи амбиции. Повечето са имали за цел да отидат в университет, въпреки че никой от родителите им не го е правил. Колкото по-големи са стремежите към бъдещето, толкова по-обещаващи са действията в настоящето. Например амбициозните студенти са по-малко склонни да злоупотребяват с наркотици и прекарват повече време в училищна работа.

Междувременно в Сейнт Луис (Мисури) Греъм и О’Конър установиха, че младите афроамериканци с ниски доходи имат по-високи образователни стремежи (и ги подкрепят повече), отколкото младите бели хора с ниски доходи. Това е въпреки факта, че обективно белите респонденти са изглеждали в по-добра ситуация. Те имат повече доходи, по-голям достъп до здравно осигуряване, по-вероятно е и двамата им родители да са в домакинството и поне един от тях да има известен колежански опит.

Както и в други области, има разлика между обективните обстоятелства на хората и тяхното усещане.

Чрез изучаване на това разминаване можем да се надяваме да създадем по-добри, по-откликващи политики. Ако не го направим, тогава оптимизмът си има обратна страна, ясно изразена чрез заглавието на предстоящата книга на Греъм: „Надежда и отчаяние“.