Изкушението да се облагат едностранно някои от най-богатите компании в света

Един от най-забележителните странични ефекти на глобализацията е увеличаването на трансграничното избягване на данъци, пише Джон Плендър за Financial Times. 

Резултатът е интензивна данъчна конкуренция между държавите за привличане на инвестиции с риск от глобална надпревара до дупка. Съгласуваните глобални действия предлагат най-доброто средство за предотвратяване на такъв резултат. И въпреки това международното сътрудничество в областта на данъците остава проблематично.

Това не означава, че нищо не е постигнато. През 2013 г. Oрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), група от основно развити страни, в тандем с правителствата от Г-20 започнаха редица действия за справяне с избягването на данъци, за да гарантират, че печалбите се облагат там, където се осъществява икономическата дейност и създаването на стойност. Подтикнати от потенциалната загуба на приходи от корпоративен данък - недостиг, който икономисти от МВФ оценяват на 650 млрд. долара годишно - повече от 135 страни се присъединиха.

В основата е BEPS, инициатива за борба с ерозията на облагаемата база и пренасочване на печалбите, която се занимава със стратегиите на мултинационалните компании за използване на пропуски и несъответствия в данъчните правила с цел прехвърляне на печалбите в места с ниски или нулеви данъци.

Спешността на задачата се усилва от дигитализацията, тъй като е трудно да се установи къде се извършва производственият процес на технологичните компании. Освен това има слаба връзка между приходите на цифровите мултинационални компании и печалбите, които декларират. Amazon илюстрира въпроса. През 2018 г. печалбата на компанията беше едва 10,1 млрд. долара на фона на 232,9 млрд. долара глобални приходи, като данъците й бяха само 1,2 млрд. долара, от които повече от една трета бяха отложени.

Такъв тип избягване на данъци подкопава справедливостта и цялостта на данъчните системи, защото накланя везните в полза на мултинационалните компании за сметка на по-малките местни предприятия.

Както Саймън Тилфорд, директор за изследванията в аналитичния център „Форум за нова икономика” изтъкна, произтичащата от това данъчна конкуренция насърчава злоупотребата с обществени блага, като същевременно ерозира капацитета на правителствата да предоставят такива блага. Подобно на хората, добавя той, бизнесът не носи пълна отговорност за собствения си успех. Той би бил нищо без достъп до здрава, образована работна сила, публична инфраструктура и правни системи, които съблюдават договорите, патентите и интелектуалната собственост.

Също така силно онеправдани са развиващите се страни поради силното им разчитане на корпоративните данъци, особено от мултинационални компании. От оценката на МВФ за загуба на приходи от избягване на данъци в размер на 650 млрд. долара, около една трета се пада на развиващите се икономики.