Френският данък върху дигиталните услуги е стъпка в правилната посока

Корпоративната данъчна система е все по-неуместна в дигиталната ера. Фактът, че компаниите могат така да се структурират, че да плащат много от данъците си в юрисдикции с ниски ставки, независимо от това къде се осъществяват продажбите, е голям проблем. Френският данък върху дигиталните услуги, който горната камара на парламента във Франция прие в четвъртък, цели да промени това. Законът ще наложи данък върху оборота за най-големите цифрови компании, опериращи в страната, пише Financial Times.

Френският план налага 3% данък върху местния оборот на компании с приходи над 750 млн. евро глобално и 25 млн. във Франция.

Моделът и ставката са същите като в законопроекта на ЕС за данък върху дигиталните услуги, който за съжаление се провали през декември сред опозиция от Германия и Скандинавските страни. Великобритания избра също четвъртък да публикува свой законопроект за 2% данък върху дигиталните продажби от април 2020 г., ако дотогава не е постигнато международно споразумение по въпроса. Испания подготвя нещо подобно.

Трябва да се съжалява, че Франция, Великобритания и други се налага да предприемат едностранни стъпки, след като координираното международно действие е за предпочитане. Но провалът на глобалната общност засега да постигне задоволително споразумение ги оставя без избор. Френските и британски стъпки би трябвало да придадат спешност на дебата в рамките на Г-7, който предстои да бъде подновен следващата седмица и трябва да реши дали да одобри предложението на ОИСР за данък върху дигиталните услуги.

Някои мерки са напълно оправдани. Нечестно е компаниите да се наслаждават на данъчни предимства, само защото са транснационални. Способността на някои от най-печелившите организации да избегнат плащането на справедливи данъци подбужда обществена реакция срещу глобализацията и западния капитализъм.

Негодуванието е разбираемо щом като цифровите компании могат да намалят данъците си до незначителни нива като се позиционират в страни като Ирландия и Люксембург. Сред виновниците е Amazon, която през 2017 г. плати само 1,7 млн. паунда корпоративни данъци във Великобритания при печалба от 72,3 млн. паунда в страната. Такива практики са нечестни, както спрямо други бизнеси, които не търгуват международно, така и спрямо правителствата, които губят значителни приходи.

Френският данък предизвика съпротивата на Вашингтон. По настояване на президента Доналд Тръмп търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър заяви в сряда, че Америка ще проведе разследване дали френският дигитален данък не се цели несправедливо в компании като Facebook, Google и Amazon. Разследването може да отвори пътя за ответни мерки като налагането на мита върху френските автомобили или вина, макар че двете страни първо ще опитат да договорят споразумение.

Действайки самостоятелно, Франция и Великобритания могат да бъдат обвинени, че използват подхода на Тръмп. Данъкът върху оборота обаче ще бъде в унисон със съществуващите международни кодекси, а не опит да ги наруши. По-важното е, че крайната им цел не е да разцепват международните политики, а да увеличат натиска за постигане на многостранно решение.

Отчаяно се нуждаем от международен консенсус за по-дълбоките структурни реформи на данъчните режими, особено по отношение на това къде компаниите реализират печалби и къде са облагани. Страни като Франция са ограничени до облагане на приходите, за да избегнат нарушаването на същестуващите данъчни кодекси.

Френските и британските стъпки обаче могат да се окажат повратна точка. Те не са атака спрямо американските компании, а опит да се принудят големите технологични корпорации да плащат справедливи данъци в глобален план. Тези стъпки носят риска от фрагментация, но би трябвало да са подтик за постигане на крайната цел – международно споразумение.