Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Zoom ни свърза по време на пандемията, но ще се запази ли тази тенденция?

Във времена на блокади хората търсеха начин да се свържат с роднини и приятели

Zoom ни свърза по време на пандемията, но ще се запази ли тази тенденция?

Снимка: Gabby Jones/Bloomberg

Пандемията на Covid-19 засили връзките в много семейства и между много приятели по необичайни начини.

Сестри, които не са се виждали от години, сега си говорят всяка седмица през Zoom. Родители забелязват загриженост в порасналите си деца и се чудят дали трябва да се преместят по-близо до тях. Чичо опознава порасналите синове на своя покоен брат, пише Wall Street Journal.

Много от тези хора днес са си по-близки, отколкото са били преди пандемията, и очакват тази по-силна връзка да се запази, дори и когато не разчитат на видео разговори и чатове всяка седмица. Същото важи и за много хора, които са били приятели като деца или в колежа и наскоро отново са се свързали едни с други.

„Има неща, които хората научават един за друг, които може би не са знаели, ако не е било желанието да се свържат по време на пандемията“, коментира Джефри Хол, професор по комуникационни науки в Университета на Канзас.

От началото на пандемията той провежда по няколко разговора седмично със семейството и приятелите си, които живеят в други щати, включително двама в Сиатъл, и приятел, който тъкмо е станал баща. Хол, който има 10-годишно дете, слуша как приятелят му разказва за първата усмивка на бебето.

Още по темата

„Едно е да видиш снимки, споделени във Facebook, напълно различно е да чуя радостта в гласа му, когато си говорим“, коментира Хол, който предпочита телефонните пред видео обажданията.

Доктор Хол, автор на наскоро излязлата книга „Relating Through Technology”, е открил скорошно проучване сред 1947 души, че видео обажданията могат да накарат хората да се чувстват по-самотни, защото осъзнават колко много им лиспва някой.

Клиничният психолог Катрин Щайнер-Адеър казва, че засилването на честотата на връзките, независимо дали става дума за шеги, предавани чрез текст, споделяне на линкове към подкасти или онлайн срещи в Zoom за пиене на коктейли, могат да имат дълготрайно въздействие.

„Колкото повече време прекарвате с хора, толкова повече място заемат те в сърцето и мислите ви“, посочва доктор Щайнер-Адеър, която е автор на книгата „The Big Disconnect: Protecting Childhood and Family Relationships in the Digital Age”.

Тя винаги е била близка с вече порасналите си деца, които живеят в Калифорния и се обаждат често. Но с избухването на пандемията, тя и съпругът ѝ, които живеят в Кеймбридж, Масачузетс, са изпитали по-голяма нужда да виждат лицата на децата си и в Zoom и FaceTime.

„Искаме да ги видим, да знаем, че са ОК“, коментира тя. Случилото се е накарало цялото семейство да преосмисли изборите, които е направило – членовете му да живеят толкова далеч едни от други.

Ричард Слатчър, професор по психология в Университета на Джорджия, работи по проект с двама международни колеги, наречен „Любов по време на Covid”, който проучва как пандемията влияе на начина, по който хората се чувстват.

Над 75% от 4767 души, включени в проучването между 27 март и 8 май, са били в онлайн контакт със семейството си. Една трета са се свързвали помежду си в повечето дни или всеки ден. Близо 25% от респондентите твърдят, че са се чувствали по-свързани от обичайно. Хората са склонни да се чувстват по-близо в по-малки видео конферентни разговори – с един или двама души, отколкото при по-големи. Те се чувстват най-малко свързани с четири или повече участници в едно обаждане, твърди Слатчър.

Той не е сигурен колко дълго ще продължи това усещане за близки връзки, особено когато рестрикциите бъдат вдигнати.

„Когато се върнем към обичайния си живот, да излизаме на вечеря, на училищни футболни мачове и всички активности, спрени заради пандемията, не знам дали хората ще използват времето си, за да поддържат разговорите, случващи се виртуално“, посочва той. По думите му след пандемията от испанския грип през 1918 г. хората просто са искали да забравят за него и да продължат с живота си.

По статията работиха: Елена Кирилова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Да вкараме тока в склада