Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Икономика на ръба - как се стигна до тук и какво следва?

Огромната грешка, която можем да допуснем, е затваряне на икономиките, ограничаване на търговията и на работната ръка, пише проф. д-р Юлия Добрева

Икономика на ръба - как се стигна до тук и какво следва?

Автор: Проф. д-р Юлия Добрева,
преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ)
и програмен директор на направление “Икономика”, VUZF Lab

Икономическият прогрес има цена, висока цена. Когато говорим за икономическо развитие, от една страна то се изразява в разликата между икономически развитите и изоставащи в развитието си държави, между бедните и богатите слоеве в обществата. Така беше създаван икономическият ред в продължение на векове. Особено след Втората световна война надпреварата за контрола върху все по-оскъдните ресурси стана ожесточен и наред с развиващите се технологии допринесе за съществения напредък на практика във всеки един район на света, ако изключим провалящите се държави в Азия и Африка.

Но както започнах, този прогрес има своята цена и тя се изразява във все по-оскъдните ресурси и все по-деградиращата екосистема. Трябва да се стигне до момент на “отрезвяване”, на осъзнаване, че това не може да продължава или поне не по начина, по който сме разбирали развитието досега.

Наследството на финансовата криза от 2007-2009 година беше свито потребление и ограничаване на разходите на правителствата, съпроводено от по-стриктни регулации за финансовите институции, както и липса на инвестиции в производството. Затова трябваше да се намери решение и то беше именно в нарастващото потребление. Но както се казва, лекарството в прекомерна доза води до сериозни негативни последици. Производството не можеше да бъде осигурено в необходимия капацитет, за да посрещне нарастващото търсене, а за него бяха необходими още повече инвестици.

Точно в този момент светът, изправен пред поредната икономическа криза, се сблъска и с пандемията от COVID-19. За да се справим с нея, бяха изразходвани над 10,4 трилиона долара във вид на глобални стимули. Това, наред със стреса и несигурността, доведе до скок в потреблението и необходимост от още повече инвестиции и нарастващо предлагане.

Същевременно разпространението на делта варианта имаше два пагубни ефекта върху икономиките - от една страна намаляването на притока на имигранти, които да осигурят работната ръка за индустрията в развитите държави, а от друга страна - затварянето на цели производствени сектори или мащабно ограничаване на тяхната дейност.

Всичко това намира днес своя израз в покачващи се цени и, разбира се, очаквана инфлация. Към септември 2021 г. тя е 3,4% за Европа и най-висока за последните 13 години, а само за Германия е 4% и най-висока за последните 29 години.

Другата причина за днешните алармени сигнали за икономическа криза и инфлация е отдавна протичащият процес на декарбонизация, или икономика с нулеви емисии. Тя наложи модел на производство, изискващ внедряване на възобновяеми енергийни източници и постепенно заместване на досега експлоатираните изчерпаеми горива. Разработените стратегии за зелена енергия всъщност направиха до голяма степен Европа зависима от доставките на природен газ, съответно от доставките на страните, осигуряващи неговия износ. В последния месец страните от ОПЕК намалиха доставките на суров петрол и така повишиха цената му по начин, аналогичен на кризата от началото на 70-те години на миналия век.

Но енергийната криза, намираща днес израз в нарастващите цени на стоките и зараждаща се инфлация, не е само европейски феномен. В Китай и Индия енергоподаването беше ограничавано многократно, за да се постигнат екологичните цели. Пределно ясно е на този фон, че много сложно ще се постигне мощен икономически растеж, ако същевременно трябва да се осъществи и преходът към зелена икономика с нулеви емисии.

А този преход трябва да бъде осъществен на всяка цена, дори цената да е висока инфлация и период на икономическа криза. В противен случай изчерпващият се капацитет на ресурсите и изтощените екосистеми просто няма да дадат шанса на икономиките да се развиват и да поддържат живота на планетата.

Какви са решенията?

На първо място, трябва да се отбележи, че инфлацията няма да бъде оставена извън контрол. Общите очаквания са цените на енергията да бъдат понижени след зимата и това да доведе и до намаляване на цените за крайните потребители. За това обаче са необходими и правилно разработени данъчни политики, както и други държавни интервенции във вид на стимули.

За този период на възстановяване погрешно би било да се наложи контрол върху цените, а по-скоро е необходимо да се увеличат доходите на населението, особено на най-уязвимите групи и така да се отговори на нуждите им от потребление в период на нарастващи цени. Доказано е, че този подход поощрява потреблението на стоки от първа необходимост и не води до изкривяване и потребление на по-луксозни стоки.

Същевременно е наложително да нараснат инвестициите в някои индустрии и да се увеличи капацитетът им на производство.

Много важно и решаващо ще е и нивото на ваксинация. Всъщност, то ще постави сериозна разделителна линия между развитите и развиващите се държави като фактор, осигуряващ така необходимия квалифициран и работоспособен човешки ресурс.

Още по темата

Прогнозата за следващата година за България е за прираст на БВП с около 4% и инфлация до 1,9%. Дали това ще се сбъдне обаче много зависи от степента на разгръщане или обратното - овладяване на епидемията. Именно затова е необходима мащабна ваксинация на населението и строг контрол върху епидемичните мерки в следващите месеци.

Огромната грешка, която можем да допуснем, е затваряне на икономиките, ограничаване на търговията и на работната ръка, защото това със сигурност ще доведе до два фатални резултата - по-ниски заплати и намаляващ обем на производството, както и очаквано високо ниво на инфлация, разбирайте обедняване на населението.

И ако една голяма икономика като тази на САЩ може да преодолее такъв период на икономическа рецесия и да продължи напред, съвсем по друг начин стои въпросът с оцеляването на малка икономика като тази на България, която по принцип има ограничени ресурси - както във вид на физически капитал, така и на човешки.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (8)

3
 
3
 
8
SPART до: ing5rov
преди 4 дни
Нека бъдем джентълмени в тези тежки,но сложни времена;https://t.me/RIAKremlinpool/5237
2
 
3
 
7
преди 4 дни
на тая "провесорка" бих разрешил единствено да ми извърти една вувузела ...
1
 
4
 
6
преди 4 дни
Проф.Добрева наистина вървим към сценария от предпоследния ви абзац.Но вие сте преподавател в училище с млади хора и не им казвайте директно,че са се родили в неподходящ момент на кофти място!Те и без това са достатъчно немотивирани от социални мрежи и заобикалящата ги среда като цяло...Но нека се пробват в оцеляването като начин на корекция в Дееволюцията!
1
 
6
 
5
преди 4 дни
Няма профилна снимка
А най-добре да зарежем всички ограничителни мерки и да оставим икономиката да се развива. То се видя че и с и без мерки е все едно няма смисъл да си чупим икономиката заради някаква настинка. Проблемът с въглищата е много по-сериозен т.к. това е наш собствен източник на енергия. Не е много зелен, но докато не се намери евтино и добро решение за съхранение на енергията от слънце и вятър сме го закъсали. АЕЦ трябва да се развива.
3
 
5
 
4
data до: Sandy
преди 4 дни
производителя няма как да свали цените щот ресурсите му дават себестойнос надвишаваща чуствително търсенето и освн да си пререже вените друго няма как да направи . Булята е далеч от истината - търсенето в натурални единици е яко надоле и тия ръстове дет ги бленува са чито инфлационни

Още от Анализи
Какво, ако не въглища, газ и ядрена енергетика?