Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Изпълнението на бюджета през 2017 г. - какво се промени спрямо 2016 г.?

Слабостите и порочните практики от предходните години се запазват, пише икономистът Десислава Николова от ИПИ в свой анализ

Изпълнението на бюджета през 2017 г. - какво се промени спрямо 2016 г.?

Снимка: Pixabay.com

Преди дни Министерството на финансите (МФ) ни зарадва с новината, че 2017 г. в крайна сметка е приключила с излишък по консолидираната програма в размер на около 800 млн. лева. Детайлните данни за бюджетното изпълнение ще бъдат публикувани чак в края на януари, но това не пречи да се направят някои наблюдения за фиска през 2017 г., пише в свой анализ икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

От гледна точка на изпълнението през годината, както и на крайния резултат (излишък), фискалната 2017 г. много наподобява 2016 г. Тогава също имаше натрупване на сериозен излишък през годината, част от който се запази и в края ѝ. Особеното на 2016 г. беше, че в крайна сметка излишъкът в края на годината се дължеше изцяло на европейските средства, които отчетоха положителен баланс от 2,2 млрд. за годината заради бавния старт на новия програмен период. По националния бюджет тогава се отчете дефицит от 743 млн. лева, като само за месец декември натрупаният излишък от 1,77 млрд. лева до ноември изчезна и бързо се превърна в дефицит. 

Към момента няма публична информация излишъкът в края на 2017 г. на националния бюджет ли се дължи, на европейските средства ли, или и на двете. Ако съдим от данните до ноември и обявените допълнителни разходи по националния бюджет в последните 2-3 седмици на 2017 г., обаче, може да се предположи, че основната причина за излишъка през 2017 г. е националният бюджет – очевидна промяна спрямо 2016 г., когато програмата за саниране (1 млрд. лева) и други разходи „глътнаха” през декември натрупания излишък дотогава.

Тази година програмата за саниране на многофамилни блокове „усвои” поредния си милиард от излишъка след решение на Министерския съвет (МС) от декември. Излишъкът до ноември по консолидираната програма беше около 2,4 млрд. лева. От него най-големият разход през декември е именно вторият милиард за саниране.

МС на заседанията си през декември одобри редица по-малки допълнителни разходи по различни бюджети, но сумата на тези не нахвърля 200 млн. лева от излишъка (по наши сметки). От съобщенията на МС не винаги става ясно кой допълнителен разход е в рамките на планирания бюджет (дори и при прехвърляне на спестени средства от едни програми/разпоредители към други) и кой – от излишъка, т.е. извън плановете.

Накратко, за поредна година станахме свидетели на абсолютно непрозрачно харчене на излишъка от страна на МС, без гласуване на промяна в закона за бюджета от парламента и без ясен разчет откъде се взимат допълнителните разходи. Всяка по-сериозна промяна на бюджетните параметри без санкцията на Парламента е грубо погазване на Закона за публичните финанси, което стана практика още с приемането на този закон.

Сред допълнително гласуваните плащания през декември, по-големите единични суми са следните (тук няма да коментираме тяхната целесъобразност):

  • 23,2 млн. лева за лицензи на Майкрософт за администрацията

  • 20,6 млн. лева към общини за общински пътища, ВиК мрежи и т.н.

  • 19 млн. лева на Министерството на образованието за осигуряване на превозни средства за ученици и безплатния им превоз

  • 14,2 млн. лева на Българската национална телевизия „за разпространение на програми чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване”

  • 12,1 млн. лева за Министерството на правосъдието за покриване на недостиг в бюджета на съдебната власт

Прегледът на допълнителните бюджетни харчове навежда на мисълта, че е дадено на който е поискал. Въпреки това правителство или не поиска, или не успя (в малкото оставащо време до края на годината) да похарчи целия излишък.

Въпреки запазването на част от излишъка, прави впечатление резкият пик на разходите през декември за поредна година. Тук кой знае какви отлики с предните 2 години няма: през 2016 г. скокът на декемврийските разходи беше и заради санирането, а през 2015 г. - заради последния шанс за разплащания на европейски проекти по предишния програмен период. През 2017 г. отново има 1 млрд. лева за санирането плюс други по-малки непредвидени разходи, както и традиционните разплащания в края на годината.

Този скок на разходите в последния месец се вижда ясно от графиката по-долу, където делът на месечните разходи през декември 2015, 2016 и 2017 г. в общите годишни разходи достига около 15% или около 2 пъти по-голям от обичайните 7-8% за предходните месеци.


Така разходите през 2017 г. общо за годината (по консолидирания бюджет) скачат с близо 2 млрд. лева спрямо 2016 г. до 33,6 млрд. лева в унисон със заложения им ръст с бюджета за 2017 г. При това този ръст на разходите се отчита въпреки сериозните спестявания при планираните капиталови разходи заради все още бавното усвояване на средства по оперативните програми.

Като цяло в макроикономически план 2017 г. може да се окачестви като „sans changement” за фиска на страната – за поредна година има непланиран сериозен харч в края на годината (вторият милиард за санирането бе заложен по програмата за саниране, но не беше осигурено финансиране за него в началото на годината), общите разходи нарастват чувствително спрямо 2016 г., а годината приключва с излишък (около 0,8% от прогнозния БВП).

Слабостите и порочните практики в бюджетното изпълнение от предходните години също се запазват – законът за публичните финанси продължава да се нарушава от МС, допълнителните харчове от излишъка се разпределят непрозрачно и на принципа „който поиска, ще му се даде”, а спестявания от капиталовите разходи отново се прехвърлят към текущи разходи и заплати без свян или опит за аргументиране.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

Коментари (1)

3
 
1
 
1
преди 1 седмица
Заради неправилната структура на приходите и разходите на държавния бюджет, същият подсигурява провалът на правителството.
При наличната грешка, колкото по-добре се изпълнява бюджета – толкова е по-голям провалът на правителството.

Още от Анализи
FT: България отлага реформите заради председателството на Съвета на ЕС