Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

За позитивите и негативите на капитализмa

Критиците на съвременния капитализмът са загрижени за корпоративната власт, неравенството и икономическата несправедливост, но не забравят ли нещо?

За позитивите и негативите на капитализмa

Снимка: Pixabay

Колко пъти сме чували, че всичко, което се произвежда е некачествено, за да може да се стимулира консуматорството? Все пак това е традиционната мантра на критиците на капитализма. Независимо дали ни харесва или не обаче след разпадането на двуполюсната система капитализмът остава единствената работеща икономическа система. 

Понятието „късен капитализъм“ е фраза, свързана с марксистките теоретици (макар и не самият Карл Маркс), която е заимствана широко, за да изрази раздразнение с икономическата система, която управлява развиващия се свят днес.

Отвъд абсурдите на консуматорското общество критиците на съвременния капитализмът са загрижени за корпоративната власт, неравенството и икономическата несправедливост. "Иноваторите усвояват по-голямата част от печалбите", каза наскоро един професор от Нюйоркския университет, "а 99%  получават страхотен телефон" и "фигурки на The Mandalorian, доставени в рамките на 24 часа."

Използването на термина "късен капитализъм" се е разраства главоломно през последното десетилетие, без съмнение, породено от икономическите и психологическите щети, нанесени на милиони хора от Голямата рецесия между 2007 и 2009 г. Капитализмът може би някога е доставял широк просперитет, но сега системата служи за укрепване на елита, твърдят критиците. „Има причини да се тревожим. Ръстът на производителността изостава повече от десетилетие, заплашвайки просперитета. Спадът на географската мобилност и предприемачеството поражда основателни притеснения относно енергията, необходима за поддържане на пазарна икономика“, пише Майкъл Стейн за Bloomberg.

Още по темата

Но въпреки реалните икономически предизвикателства и „травмата“ от рецесията е важно да се запитаме дали настоящият „етап“ на капитализма е толкова опасен.

Сега е странно време да се спори, че капитализмът не функционира. Критиците на съвременния капитализъм изглежда не отчитат способността на пазара да разпределя ползи. В документ от 2004 г. икономистът и Нобелов лауреат Уилям Нордхаус заключи, че „повечето ползи от технологичните промени се прехвърлят на потребителите“, а не на самите новатори. Използвайки данни от 1948 до 2001 г., неговият модел предполага, че новаторите придобиват само 2,2 процента от общата социална стойност, която създават.

Екип от икономисти, включително ученият от Масачузетския технологичен институт Ерик Бринджолфсън, наскоро се опита да измери ползата от няколко нови цифрови услуги, които са безплатни за потребителите. Съпоставяйки стойност на държавната валута с ползата, която тези блага предоставят, те проучиха колко пари потребителите биха били готови да приемат, за да се откажат от употребата на съответното благо.

В Холандия, например, потребителите оценяват Facebook на 96,80 евро на месец (приблизително 108 долара). WhatsApp струва 535,73 евро на месец на холандските участници в проучването, а картите на Google, Bing и Apple се оценяват на около 60 евро на месец (67 долара). Потребителите не ценят всичко толкова високо. Участниците в проучването биха се отказали от Skype за по-малко от 1 евро, Snapchat за около 2 евро и Instagram за около 7 евро.

Тъй като са безплатни, тези услуги не се отразяват върху настоящата национална статистика на доходите. Бринджолфсън и неговите съавтори изчисляват, че ползите само от Facebook биха добавили между 0,05 и 0,11 процентни пункта към годишния ръст на брутния вътрешен продукт в САЩ. С други думи, тези безплатни услуги представляват трилиони долари полза за потребителите.

Това може да изглежда абстрактно, но ежедневието в съвременните общества изобилства с потвърждение, които критиците на капитализма сякаш игнорират. Хората ценят свързаността, а съвременната икономика я предоставя на широката средна класа, не само на богатите, и то по начини, които са изглеждали невъзможни само преди няколко десетилетия.

Основните статистически данни за доходите в световен мащаб показват, че размерът на абсолютната бедност целокупно намалява. Дали това се дължи на всеобщо възприетия капитализъм или на естественото развитие на обществата все още остава въпрос на гледна точка. По данни на Федералната агенция по бюджета към Конгреса на САЩ, средният доход на домакинствата е нараснал с 21 процента в периода от 1990 г. до 2016 г. След отчитане на данъци и държавни трансферни плащания, средният доход нараства с 44 процента. Това според защитниците му означава, че капитализмът постигна значително увеличение на покупателната способност за типичните домакинства.

Изразът „късен капитализъм“ подсказва, че капитализмът се изразходва и изчерпва. Истината е там, че според някои икономисти вече сме в края на поредния икономически цикъл и каквото и да успеем да вземем повече ще ни бъде от полза. С оглед на трудностите, които традиционните водещи икономики изпитват сега е интересно кога точно ще се зароди алтернатива на капитализма, която световното общество да развива.  

По статията работи: Радостина Ивчева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
2
 
1
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
тая статия излиза през две седмици, хахаха!

Още от Анализи
Анализатор: Великобритания трябва да се фокусира върху малкия и средния бизнес