Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Европа трябва да преосмисли фискалните си правила, за да се пребори с популизма

Ограничените разходи и стагниращите доходи предизвикаха политически гняв, пише за FT Волфганг Мюнхау

Европа трябва да преосмисли фискалните си правила, за да се пребори с популизма

Снимка: Ройтерс

Кампанията за оставане на Великобритания в ЕС загуби поради много причини, но най-важната от тях бе неуспехът да се разберат многобройните тревоги на хората с нисък и среден доход. Тази слабост не е уникална за Великобритания. Тя е по-широк феномен на късния либерален капитализъм, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Ситуацията в ЕС преди изборите за Европейски парламент на 26 май не е толкова двузначна, колкото бе във Великобритания преди три години. Бунтът срещу проевропейския либерализъм настъпва с малки крачки. Този път традиционните центристки партии в Европа почти сигурно ще запазят мнозинство, но националистите ще спечелят много места в европарламента - достатъчни, за да наклонят баланса при вземането на важни решения.

Още по темата


Как трябва да се процедира с националистите? Отговорът е ясен, но труден за изпълнение – трябва да се реши проблемът. Това, което обединява гласоподавателите, подкрепящи Лигата на Матео Салвини, Нацоиналния фронт на Марин Льо Пен и Партията на независимостта на Найджъл Фараж, е нивото на гняв, невиждано от войната насам. Гневът е мощна мобилизираща сила.

Във Великобритания и Италия положителният растеж на БВП замаскира проблема с производителността и разполагаемия доход. Стагниращите реални доходи обаче не са единствената причина за Brexit. Има и други фактори, които са трудно уловими за статистиката, но са видими в по-бедните общности на Северна Англия и деиндустриализираните зони на Северна Италия. В по-голямата част от Европа правителствените мерки за икономии стояха зад икономическите проблеми на гласоподавателите с по-нисък доход.

За да се справят с това, европейските страни трябва да преразгледат фискалната дисциплина, вградена в Маастрихтския договор от 1992 г. Взаимодействието между това и европейската политика е много проциклично. Когато Марио Монти стана премиер на Италия през 2011 г., той сви бюджетния дефицит под 3% от БВП – праг, който не е превишаван оттогава. В резултат на това Италия успя да излезе от процедурата за прекомерни дефицити на ЕС през 2013 г., но на висока цена.

Тази политика потопи масовите дясноцентристки и лявоцентристки партии. Испания и Португалия обаче успяха да избегнат най-лошото от мерките за икономии. И двете страни днес се управлват от умерени лявоцентристи. Педро Санчес си осигури добър резултат на неотдавнашните испански избори, а португалският премиер Антонио Коща е напът да запазо поста си след изборите през октомври.

Привидно германският политически център изглежда стабилен. Безработицата в страната е на най-ниското си ниво от 1980 г., но политиката на крайна фискална консолидация предизвика големи външни излишъци и недостиг на инвестиции в обществения сектор. В момента тече дебат относно конституционното фискално правило, т.нар. дългова спирачка.

"Когато преди 10 години Германия реши рязко да свие бюджетния си дефицит, аз бях изненадан, че останалите държави от еврозоната не протестираха срещу едно правило, което увеличава дисбалансите в паричния съюз", посочва Мюнхау.

Проблемът сега се осъзнава широко от икономистите, включително германските. Ще бъде обаче много трудно, ако не и невъзможно, това правило да се промени. Преди 10 години тогавашната голяма коалиция събра мнозинство от две трети, за да въведе дълговата спирачка. Оттогава насам фрагментацията на германския парламент би направила много трудно осигуряването на мнозинство, което да промени или отмени правилото. Проучванията показват, че фрагментацията се е увеличила след изборите през 2017 г.

Ако центристките партии искат да се заемат с причините за политическия екстремизъм, те трябва да започнат като първа стъпка да преосмислят фискалната политика. Те също трябва да обърнат внимание на икономическия и социален статус на обикновените гласоподаватели, които чувстват натиска на автоматизацията и имиграцията.

В Италия хората със среден доход вече страдат, докато тези в Германия все още се радват на относителна стабилност и социална защита, но са уязвими на промените в глобалните вериги на доставки и технологичните шокове. Тази уязвимост бе усилена от недостатъчните инвестиции в публичния сектор.

През миналата седмица лидерът на младежкото крило на германската социалдемократическа партия (СДП), основната лявоцентристка организация, призова за колективна собственост на BMW. Това е знак на съвремието – Германия и СДП не са имали такъв дебат за национализация от 50-те години.

Най-добрият начин за нашите лидери да загубят битката с политическия екстремизъм е да обвиняват Русия или Facebook за изборните резултати и да продължават да се противопоставят на реформи, които могат да подобрят еврозоната. Някои от тях обаче правят точно това.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Магдалена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

0
 
6
 
4
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Обвързването на икономиката с политиката беше най- голямата грешка , защото сега именно политиците ще носят вината за икономическото състояние .
4
 
6
 
3
ABBA до: Sakamano
преди 2 месеца
"...и социализмът като светъл лъч надежда. "

Абе вие знаете ли какво искате? Либералите демек.
Разрушихте социализма с комсомолски плам и комунистически устрем,
тотално със земеделието и цялата промишленост, обезлюдихте държавата,
сега: ....социализмът като светъл лъч надежда.

НапрАва да пАдлАдейш :) - казано в духът на празника 9 май :)
1
 
7
 
2
преди 2 месеца
Избор между политическа и фискална криза и социализмът като светъл лъч надежда. Просто съставям кратко резюме на статията.
6
 
10
 
1
преди 2 месеца
Европа трябва да преосмисли фискалните си правила, за да се пребори с популизма

сиреч (т.е. в превод на нашенски):

Какво ще получим, ако съберем 10 ябълки с 5 круши?
Отговор: 2 птички си летели, едната синя, другата надясно

Още от Анализи
Всичко или нищо за Фон дер Лайен