Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Самоубийствата са намалели на много места по време на първата Covid вълна

При национална криза социалната сплотеност и алтруизмът се увеличават, което означава, че хората обикновено се чувстват по-малко изолирани

Самоубийствата са намалели на много места по време на първата Covid вълна

Снимка: Bloomberg

Един от основните аргументи срещу локдауните през последните 18 месеца е ефектът, който могат да имат върху психичното здраве и идеята, че броят на самоубийствата може дори да съперничи на смъртните случаи, причинени директно от Covid, пише Джъмайма Кели за Financial Times.

„Ще загубим повече хора, като тласнем държава към дълбока рецесия или депресия... Ще имаме хиляди самоубийства“, заяви Доналд Тръмп, тогавашен президент на САЩ, пред Fox News в края на март 2020 г., когато настояваше за облекчаване на ограниченията. „150 000 британци ще умрат от „смърт, която може да бъде избегната“ по време на пандемията от коронавирус поради депресии, домашно насилие и самоубийства“, твърдеше едно заглавие в Daily Mail през последвалия месец.

Психичното здраве наистина изглежда е било повлияно негативно от пандемията в много отношения, макар че се опитваме да разберем дали това е резултат от локдауните или самият вирус е сложен. Службата за национална статистика (ONS) на Обединеното кралство установи, че до юни 2020 г. почти всеки пети възрастен е преживял някакъв вид депресия, двойно по-висок дял от този, отчитан преди пандемията; в края на март 2020 г., в началото на локдауните, почти половината от пълнолетните британци съобщават за високи нива на безпокойство. Междувременно смъртните случаи поради злоупотреба с алкохол достигнаха най-високите си нива за две десетилетия през 2020 г., с една пета нагоре спрямо предходната година, докато в САЩ предозирането с наркотици е на рекордни стойности.

Доста мрачно заега. И все пак броят на хората, извършили самоубийство, всъщност изглежда е намалял, когато Англия и Уелс влязоха в локдаун. Данните, публикувани от ONS по-рано през септември, показват, че между април и юли 2020 г. 18% по-малко хора са отнели живота си спрямо същия период на 2019 г., и с 13% по-ниско от средната стойност за пет години, с най-голямо намаление при мъжете и младите хора. 

Още по темата

Данните на ONS са пълни само до юли 2020 г. поради забавяне при регистрациите на смърт, но наблюдения в Англия не показват увеличение на самоубийствата през седемте месеца след първия национален локдаун. И подобни модели могат да се видят другаде. Проучване на 21 държави и региони, публикувано в The Lancet, не устаноява повишение в първите месеци на пандемията, като темповете са спаднали в 12 от изследваните места.

Това може да звучи доста контраинтуитивно. И все пак има прецедент за такова явление, който би могъл да обясни какво се случва: изследванията убедително показват, че по време на войни самоубийствата спадат. Това е така, защото по време на национална криза социалната сплотеност и алтруизмът се увеличават, което означава, че хората обикновено се чувстват по-малко изолирани - теория, която за първи път придобива известност през 19 век, когато Емил Дюркхайм отбелязва, че самоубийствата са повече в мирно време.

„Идеята е, че всички страдат, така че не съм сам, не съм само аз“, казва Нав Капур, професор по психиатрия и здраве на населението в университета на Манчестър, който е експерт по превенция на самоубийствата и един от авторите в изследването на Lancet.

Бен Кели, колумнист на Reaction, посегна на два пъти на живота си миналата година - веднъж преди вирусът да удари реално, през януари 2020 г., и веднъж в края на годината, навръх Нова година. Той ми каза, че въпреки че е страдал много по време на локдауните, обръщайки се към наркотиците и алкохола, наблюдението на броя на смъртните случаи всеки ден го е карало да мисли повече за стойността на собствения си живот.

„Хора, които се разболяват и умират - това ви кара да се замислите, че сте смъртен“, споделя той. „Миналата година беше година на крайности за мен. Имах ужасни моменти, но и се забавлявах и се наслаждавах на някои аспекти на локдауните."

Изглежда, че не само преживяванията на хората са били различни; имало е смесени изживявания и на ниво отделен човек. Аз лично се почувствах тревожно в началото на пандемията - спомням си, че имах трудности със съня, но се почувствах по-щастлива, когато възстанових връзката с природата и старите приятели, пиех по-малко и създадох по-силни връзки с местната си общност.

Миналия април посочих, че локдаунът не е просто начин за избягване на възможно най-много смъртни случаи; ставаше дума и за това да сме сигурни, че живеем в морално приемливо, нормално общество. В търсенето на душата, което ще последва тази пандемия, може би можем да помислим как да насърчим усещането „всички да сме заедно“ без да е необходима глобална криза.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
0
 
3
khao до: julian12
преди 1 месец
Няма профилна снимка
тук вече не може да си сигурен дали е заради ковид или начина им на живот...
0
 
4
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Гледах един тип, който изкара статистика за САЩ. Самоубийствата са скочили над 2 пъти. Депресираните хора драстично се е увеличил. В Канада директорката на болница за деца с хранителни растройства каза по официланите новини, че бройката е скочила над 2 пъти.
0
 
7
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Нормално. Самоубийците ги пишем умрели от Ковид и всичко наред.

Още от Анализи
ESG балонът може да се спука