Щатската икономика не е обречена на стагфлация

Със забавянето на американската икономика и нарастващата инфлация се увеличават страховете от стагфлация, комбинация от стсгниращ икономически растеж и висока инфлация. Примерът, който веднага идва на ум за повечето хора, е краят на 70-те и началото на 80-те години, когато инфлацията, лихвените проценти и безработицата се покачиха заедно до двуцифрени нива, далеч надхвърляйки реалния ръст на брутния вътрешен продукт, пише за Bloomberg Нир Кайсар, основател на компанията за управление на активи Unison Advisors.

Икономиката не е в толкова лошо състояние днес, но реалният растеж и инфлацията се движат в грешните посоки. Прогнозата на клона на Федералния резерв в Атланта за реалния растеж на БВП, приема, че икономиката е нараснала с годишен темп от едва 1,2% през третото тримесечие, доста под дългосрочния темп на растеж на икономиката от 3,1% от 1947 г. насам.

Междувременно предпочитаният измерител на инфлацията на Фед, индексът на разходите за лично потребление, нарасна с 4,3% през август на годишна база, най-големият едногодишен скок от 1991 г. насам и повече от два пъти целта на Фед от 2%. Индексът на потребителските цени се покачи още повече през септември - ръст от 5,4% спрямо година по-рано.

Очевидно не е добре инфлацията да расте по-бързо от реалния растеж, както изглежда сега. Но това не е необичайно и не означава непременно тенденцията да продължи. Икономиката многократно показва способност да коригира курса си и е грешка да се приеме, че няма да го направи отново.

Един от начините да се проследи напредъкът на икономиката - както и честите й препъвания - е да се проследи съотношението на реалния растеж към инфлацията във времето. Това е полезна мярка, тъй като високата инфлация има тенденция да забавя растежа, така че когато реалният растеж нараства по-бързо от инфлацията, това обикновено е добър знак, че инфлацията е под контрол. Също така, въпреки че трайно повишената инфлация е лоша, тя е по-малко проблематична, ако реалният растеж е още по-висок.

Оказва се, че в близкото минало инфлацията е надхвърляла реалния растеж толкова често, колкото и обратното. Коефициентът растеж/инфлация е бил под 1 в около половината от времето след 1947 г., според едногодишните периоди, отчитани на тримесечие. Така че изобщо не е необичайно инфлацията да превишава реалния растеж за известно време.