Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Двойните стандарти по пътя на България към ERM II и еврозоната*

Единната валутна зона има дълга история на заобикаляне, променяне и неспазване на собствените си правила

Двойните стандарти по пътя на България към ERM II и еврозоната*

Снимка: Архив Ройтерс

Родните евродепутати се тупаха в гърдите, че успешно са се преборили за ново съюзно законодателство в сферата на потребителските стоки, чрез което да предотвратят т.нар. „двоен стандарт“ на храните между източната и западната част от континента. Дали това е фалшива новина, дали е просто политическо позьорство - остава тема на отворен дебат.

В същото време едно прессъобщение от хърватската централна банка потвърди нещо, говорещо се под сурдинка поне от лятото 2018 г.  - че управлението на еврозоната третира България по стандарти, в значителна степен различни от тези, прилагани при работата с всички останали страни от ЕС. Стандарти, които заместник-гуверньорът на Чешката национална банка Моймир Хампл нарече „унизителни“.  Да припомним неговите думи:

„Преговорите за присъединяване на България към зоната на единната валута приключиха с „доброволното“ съгласие от страната, поне на хартия, с унизителен списък с условия, които ще я задължат наред с други държави, които ще приемат еврото в бъдеще, да поеме голям дял от разходите за еврозоната, преди да знае кога и дори дали ще бъде приета в блока. Нито едно правителство с поне малко достойнство не би могло да приеме тези условия“. 

Още по темата


Чешкият централен банкер има предвид писмото от министъра на финансите Владислав Горанов и гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев от 29 юни 2018 г., с което България сигнализира официално своето желание за „близко сътрудничество“ с Европейската централна банка (ЕЦБ) – или, с други думи, намерението си, ако и бъде позволено, да поеме по пътя към ERM II. С него, за разлика от цялата история на еврозоната, специални допълнителни изисквания си поставя самата страна кандидат член, без това да е част от официалните правила.  Думата „доброволно“  в кавички се отнася към неофициалната информация, че нашето правителство е било притиснато от своите партньори в еврозоната да поиска тези допълнителни условия.

За да неутрализира проблема, на 12 юли 2018 г. еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) завършва своето изявление по повод писмото на българската страна със следното изречение: „В бъдеще очакваме да следваме същия подход за страни членки, които искат да се присъединят към ERM II, в съответствие с принципа за еднакво третиране“. С други думи, всяка следваща страна кандидат-член на ERM II и еврозоната ще минава през разширена процедура с допълнителни условия, както България.

Тук стигаме до информацията от 27 май 2019 г., качена на страницата на Хърватската народна банка, където от официалното прес съобщение разбираме, че най-новата членка на Европейския съюз е заявила официално желанието си за близко сътрудничество с ЕЦБ.  Какво липсва в текста – каквито е и да било допълнителни условия, били те унизителни или не.  Обратно на заявеното от еврогрупата, за другите страни членки, искащи да се присъединят към еврозоната, няма (успешен) натиск и съответно нови критерии.

Макар и тя да е прикрита от очите на широката публика, еврозоната има дълга история на заобикаляне, променя и неспазване на собствените си правила. Още при създаването на паричния съюз много от потенциалните страни членки са твърде далеч от изпълнението на така важните Маастрихстки критерии (или критериите за конвергенция), на теория гарантиращи стабилността на цялата еврозона и задължително (поне на теория) условие за влизане в еврозоната. За да могат да се свържат с обща валута, европейските лидери минават през сериозно количество създаване и прилагане на двойни стандарти.

Например през 1997 г. Франция не може да покрие критерия за 3,0% бюджетен дефицит и съответно не може да приеме еврото – за да се реши проблема,  държавната Франс Телеком прави плащане към хазната, което сваля дефицита за година, като за сметка на това държавата поема задължението да изплаща пенсионните обещания на компанията напред във времето.  Случаят с друга страна, която като нас изпитва трудности с корупцията – Италия - е подобен на френския. 

Тъй като Маастрихските критерии постулират таван на държавния дълг от 60% от БВП, много страни не могат да покрият това изискване, което налага „смекчаване“ на стандартите  - след намеса на тогавашния германски канцлер Хелмут Кол за страната от Апенините е достатъчно само да покаже намаляване на своя дълг (тогава с размер 120% от БВП). И тя е вътре. Днес дългът на Италия е 130% от БВП, намаляването „изненандващо“ все още не се е случило.

Короната в двойните стандарти на еврозоната е нашата южна съседка – Гърция, която, според статистически одит от 2004 г., е подавала фалшифицирани данни към Евростат, успявайки по този начин да отговори на изискванията за дефицит. При присъединяването си през 2000-2001 г.  нейният дълг е бил 90% от БВП, днес той е 180% - три пъти над входния критерий, който така и не е покрит. Гърците всъщност не са и имали повод да се притесняват за такива дребнотемия като правила, още при преговорите за присъединяване холандският финансов министър Герит Залм ги уверява, че критериите „могат да се интерпретират, при определени обстоятелства“ (Историята е подробно разказана от бившия заместник-директор на МВФ по Европейските въпроси Ашока Моди в книгата му Ashoka, Mody (2018). EuroTragedy: A Drama in Nine Acts, б. авт.).

В този контекст е полезно да си припомним думите на нашия финансов министър и на гуверньора на БНБ в същото това злощастно писмо от 29 юни 2018 г., там те казват, че: „ през последните 20 г. в България има фискална стабилност и устойчивост с обществени дефицити и дългови нива значително под границите на Маастрихските критерии6 през почти 90% от периода. Бюджетни излишъци са отчетени през почти половината период и публичният ни дълг (под 25% от БВП) е третият най-нисък в ЕС“.

Добре е и да се запитаме защо така единодушно, без дебат, без дори сериозен публичен разговор, сме решили да захвърлим стабилността, осигурена ни от най-успешната стопанска реформа в България – валутния борд – за да я заменим с еврозоната на двойните стандарти, в която изпълняващите критериите са унижавани, а за другите, които покриват критериите само и единствено с манипулация, се правят специални интерпретации. И целият този процес е поставен в пълна тъмнина и у нас, и на европейско ниво – далеч от очите на т.нар. суверен – българския гражданин.

*Автор на анализа е Стоян Панчев, управляващ директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Материалът се публикува за първи път в Investor.bg.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

4
 
4
 
6
scott до: Ivel
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Глей ся, в това почти съм участвал. Имах БЛИЗКИ ХОРА, които бяха въвлечени от първия ред. Те споделиха с мен следната информациа. Естония иска да кандидацтва за ерм2. От Брюксел я ПОСЪВЕТВАХА да СДВОИ кандидатурата си, че да е по-афторитетно. Естония ИЗБРА България за сдвоител. Преговорите минаха ЧУДЕСНО. Естония даже ИСКАШЕ да ни ПОДАРИ ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ БЕЗПЛАТНО. ЕДНО КЪМ ЕДНО КАТ НЕЙНОТО, А И ЗА УЕДНАКВЯВАНЕ НА СИТУАЦИАТА В СТРАНИТЕ КАНДИДАТКИ! Единствениа критерий дет не отговаряхме беше инфлация над 3%. Дянков, по нареждане на боеко, зема 2 МИЛИАРДА ЛЕВА от здравните осигуровки, вкара ги в бюджгетъ с уговорката да ги върне до 31-ви декември същата година. Сега, какво стана после, в кой кабинет и къде се реши да се направи *** номер - това незнам. Знам само, че боеко даде заден. ПРЕЕБАХМЕ Естония, която няма да ни прости този номер никога /апропо, еврото се приема с консенсус от страните в еврозоната, а тя е там/. 2-та милиарда си останаха у бюджетъ! Боеко искал да ги върне къмто 15-ти януари, ама закона вече не го позволяваше....та големо крадене и прецакване беше тогава. Така се отвратих, че не плащам здравни вноски. А да, и данъци също, и данъци.
6
 
3
 
5
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Щото са лайнYри, тия дето решават. Да не говорим защо в Черногория официалната валута е евро, кой ли ги е питал изобщо лайнYарите дали да я въвеждат и какви критерии покриват. Аз мисля, че сега историческия шанс да се въведе долара веднъж и завинаги, като в някои страни от Карибския басейн. Мисля че на БХ приятелите отвъд окена ще бъдат щастливи а лайнYарите ще зализват рани. Някога в началото на бородовете в Литва валутата им литас беше вързана в долара, после я перевързаха към еврото, ние постъпихме лоялоно от самото начало, но това не беше оценено. Браво на чехите за подкрепата, била е навременна, но за съжаление никой не е разбрал смисъла и, въпреки че е дефинирана даже и за изключително прости хора. Също по времето на Дянков имаше много шум за влизане в ЕРМ2, тогава според мне дори бяхме по-подготвенни, имам предвид, че за нашите лоши страни знаеха по-малко отколкото сега. Тогава обаче нещо се случи и дадоха назад, според мен тогава трябваше да натиснат повече. Ако бяхме щогоде някъва държава с авторитет, това нямаше да е толкова важно, на Чехия, Унгария, Румъния и даже Сърбия не им пречи, че не са в еврозоната, но за нас условията за потенциални инвеститори са съмнителни и членството в еврозоната би натежало в наша полза. Освен това няма да спра да напомням, че фалът с КТБ няма да бъде забравен скоро, така не се прави ако искаш да внушаваш доверие, това не трябваше да се допуска.
2
 
11
 
4
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
мед ми капе на душата.
боеко се почуства изигран за ерм2 и почна пропагандата как било лошо у еврона, че и забравя да спомене заповедите си към дянков, когат ЕСТОНЯ ни молеше да сдвоим молбите за членство в ерм 2. кега ше има: бой до посиране. въпреки пропагандата успехите клонът към нула. абе, ние в шенген ли сме?
7
 
10
 
3
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Но , че сме на втора скорост е ясно. Доброто тук е, че не сме все пак на задна.
4
 
4
 
2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Да не говорим, че една не малка част от икономистите ни е против и тъй като не съм сведущ, не мога да кажа кое е по-добро.

Още от Бюджет и финанси
Правителството одобри допълнителни разходи за над 33 млн. лв.