Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Къде е балансът между намаляване на риска и финансиране на икономиката?

Банките вече се фокусират върху икономическия растеж, но се изправят и пред нови предизвикателства

Къде е балансът между намаляване на риска и финансиране на икономиката?

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Контролът на риска и запазването на финансовата стабилност в европейската банкова системата е важен, но докато законодателите завършват последните правила след кризата, включително транспонирането на Базел III и мерките за намаляване на риска, би било от полза за нашия променящ се сектор да постигне баланс между намаляване на риска и финансирането на икономиката.

Това препоръча Вим Мийс, главен изпълнителен директор на Европейската банкова федерация, на заседанията на Изпълнителния комитет и Борда на ЕБФ на 17 и 18 май 2018 г. в София, цитиран в най-новото издание на Асоциацията на банките в България.

Бордът на ЕБФ заседава за 126-ти път, за да обсъди въпроси, свързани с банковото регулиране в Европа. Домакин беше Асоциацията на банките в България, която е член на ЕБФ, заедно с над 32 браншови организации. На срещите присъстваха висши банкови мениджъри от 32 държави.

Още по темата

Според Мийс банките вече се фокусират върху икономическия растеж, но се изправят и пред нови предизвикателства. Той очаква, че полисимейкърите и индустриалните лидери в ЕС да запазят водещата роля, правилата и условията, в които банките и техните клиенти могат да просперират.

„Не само защото много европейци и бизнес организации разчитат на възможности за достъпни спестявания и кредитиране, но и защото банките и финансовите услуги са силно преплетени с европейския бизнес от дълго време. Ще бъде от полза за всички да се осигурят свежи перспективи в настоящата регулаторна среда. ЕБФ има своята роля и се ангажира с европейските полисимейкъри в този процес“, смята той.

За да се случи това, по думите на Мийс трябва бързо да се финализира банковият съюз, да се създаде капиталов съюз и сериозно да се засили сътрудничеството в еврозоната.

Сега Европа трябва бързо да се заеме с укрепването и разширяването на публичните и частните капиталови и дългови пазари.

Главният изпълнителен директор на Европейската банкова федерация смята, че икономическият растеж няма да продължи, ако „се съсредоточи единствено върху краткосрочното въздействие“.

Той е на мнение, че сега банките се стремят да постигнат устойчиво финансиране и цели и освен създаването на енергийно неутрални възможности за финансиране, те ще насочат потребителите на финансови услуги към устойчиво участие в икономиката. Вим Мийс е убеден, че банките играят основна и централна роля при финансирането на глобалния преход към устойчива нисковъглеродна икономика.

„Смятам, че устойчивият икономически растеж върви ръка за ръка с иновациите. Всички знаем, че напредъкът на цифровата технология и нейното навлизане ще реши как ще изглеждат финансовите услуги в близко бъдеще. При внедряването на PSD2 при пълна скорост и скорошното въвеждане на Общия регламент за защита на личните данни, банките са напълно ангажирани да предлагат надеждни и иновативни финансови услуги в цифровата ера. Потребителите и техните данни ще останат в надеждна и сигурна среда, с която е известна финансовата индустрия“, подчерта Мийс.

Още по темата

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев посочи, че в Европа се наблюдава „широкообхватен икономически подем (макар и с известно забавяне напоследък) и банките играят основна роля за финансирането му.

„Все пак, засега икономическата среда е донякъде преходна – стабилизацията и възстановеният ръст на кредитирането са зад нас, а пред нас е очакваната нормализация на паричната политика на централните банки със свързания с нея предстоящ цикъл на повишение на лихвените проценти. Тези процеси изискват от банките да обърнат отново внимание, наред с другото, на правилното управление на различните видове риск", смята гуверньорът на централната банка.

Той обърна внимение на регулаторната и институционална среда в ЕС в областта на финансовите услуги.

 „Разбираеми са някои от сегашните притеснения на банковия отрасъл – все още продължаващата работа и липсата на яснота по важни въпроси не са точно предсказуемата и подкрепяща среда, от която имат нужда банките. За решаване на оставащите въпроси, българското председателство на Съвета на ЕС поставя силен акцент върху финализиране на основни етапи за реформа на банковото регулиране. Приоритетите включват завършване на банковия съюз, постигане на максималния възможен балансиран компромис по пакета за ограничаване на риска и изграждане на Съюз на капиталовите пазари, съобщи Димитър Радев. – Банките играят ключова роля за финансиране на сегашната икономическа експанзия, но за да продължат да правят това както трябва, те се нуждаят от стабилност и предвидимост по отношение както на балансите и операциите им, което в голяма степен зависи от тях самите, така и на институционалната и регулаторна среда, в която функционират, което е главна отговорност на политиците и регулаторните органи.“

Управителят на БНБ напомни, че българският банков сектор отбеляз напредък в няколко конкретни области – делът на брутните необслужвани кредити и аванси в банковата система в края на март се понижава до 9,3% от 17% в края на 2014 г.

„Делът на нетните необслужвани кредити и аванси, представляващи потенциалния кредитен риск в баланса на банките (изчислен след приспадане на вече извършените обезценки), беше 4,6% в края на първото тримесечие. На ниво система, нетната стойност на необслужваните кредити и аванси е също изцяло покрита от капиталовия излишък над регулаторния минимум от 8% и задължителните капиталови буфери“, цитира статистически данни той.

Димитър Радев отчете, че от март е транспонирана Директивата за платежните услуги (PSD 2) в българското законодателство, както и че БНБ въвежда редица насоки на Европейския банков орган, с които се извършва и цялостна промяна както на регулациите, така и на надзорните практики, свързани с платежните услуги.

Председателят на управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петър Андронов, обяви, че „индустрията на банковите регулатори надминава всички други сектори по отношение на количеството регулаторни актове, които се създават и с това я поставят до най-проспериращата индустрия – IT сектора.

Той обаче призова да се регулират и небанковите компании.

„Днес е трудно да преценим дали банкиране се прави повече от банки (като брой) или от небанкови компании, fintech компании, големи технологични компании, посочи банкерът. – Казвам всичко това не само, за да поставя акцент върху устойчивостта на банките, но и защото някои хора смятат, че светът изглежда по различен начин от София или от Лондон, Франкфурт или Брюксел. До известна степен е така, но не съвсем. Ние всички се оплакваме от прекомерното регулиране, ние всички сме разтревожени от увеличаващата се конкуренция отвън, ние всички страдаме от най-жестоката лихвена диета, на която са подложени икономиките в Европа през последните години, ние всички сме решени да променим изцяло нашите модели така, че да съответстват на развитието на технологиите, ние всички се борим да възстановим репутацията на нашата индустрия, като я защитаваме от непрекъснатите популистки атаки…“

Андронов твърди, че има различия и специфики и може би заради тяхната големина, география и икономическо развитие гласът на страните като България не е достатъчно силен.

„Въпреки това, някои от темите, които имат критично значение за нас, едва ли ще бъдат поставени на челно място в програмата на ЕС и на ЕБФ. Скорошен пример е предложението за промяна на Регламент 924/209 за определени такси при презграничните плащания. Разглеждането на една такса извън контекста показва много различен подход, който по-късно би довел до големи изкривявания на пазарите в много страни. Подобно на други административни интервенции, на тази също ѝ липсва визията и ще ощети непропорционално пазарните участници. Затова, ние искаме силно да кажем, че това предложение не е добре подготвено и е необходимо да бъде ревизирано.“

Министърът на финансите Владислав Горанов също смята, че последната икономическа и финансова криза показва, че трябва да се преодолеят сериозни предизвикателства, за да се постигне истински интегриран пазар за банкови услуги в ЕС.

„Вярно е, че банковият съюз все още не е финализиран и поради това в момента изпълняваме пътна карта за завършване на неговото изграждане с възможност за актуализация през юни 2018 г.“, информира той.

Като основни предизвикателства пред изграждането на банковия съюз в ЕС Горанов посочи разработването и изпълнението на Европейска схема за гарантиране на депозитите.  

„Друга важна задача е създаването на защитен механизъм към Единния фонд за преструктуриране. Друго предизвикателство е свързано с това, че банковият съюз се прилага единствено за държавите – членки на еврозоната. Вярно е, че правната рамка създава възможност за присъединяване към банковия съюз на държави – членки извън еврозоната, но досега никоя от тях не е използвала тази възможност.“

Владислав Горанов смята, че проблем за банковия сектор в ЕС е все още твърде високото равнище на необслужваните кредити, както и бариерите пред движението на капитали и пред трансграничните операции на единния пазар, липсата на достатъчно хармонизация на правилата за неплатежоспособност и необходимостта от изграждане на допълнително доверие в сектора.

Той призова да се положат усилия за повишаването на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги.

„Все още има какво да се свърши, за да се постигне споразумение в Съвета относно банковия пакет, което се надяваме да стане до края на май или най-късно на заседанието на ЕКОФИН през юни“, очаква финансовият министър.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Бюджет и финанси
Пенсионните фондове вече управляват над 13 млрд. лв.