Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Министерството на финансите очаква 4% икономически растеж през 2018 г.

Водещ двигател на икономиката през следващите три години ще бъде вътрешното търсене, посочва се в есенната макроикономическа прогноза

Министерството на финансите очаква 4% икономически растеж през 2018 г.

Снимка: Архив Ройтерс

Министерството на финансите очаква 4% икономически растеж за 2018 г., вижда се от есенната макроикономическа прогноза на ведомството.

Очаква се възходящата динамика при вътрешното търсене да се запази заради по-високите правителствени разходи. За крайното потребление финансовото министерство прогнозира, че ще се увеличи с 4,7%, а ръстът на инвестициите се очаква да достигне 4,3%.

При засилване на вътрешното търсене растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1% и нетният износ ще има отрицателен принос към растежа на БВП, възлизащ на 0,5 пр.п., посочва се в документа.

За 2019-2020 г. се очаква темпът на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България да се задържи на ниво от 3,9%, като водещ двигател се очертава да е отново вътрешното търсене.

За тази година Министерството на финансите очаква растежът да достигне 4%. За сравнение, в пролетната прогноза очакванията бяха за разширяване на икономиката с 3%.

Оценките на ведомството за заетостта през тази и следващата година също са по-оптимистични заради развитието на пазара на труда през първото полугодие. Очаква се обаче по-слаб ръст на заетите през 2019-2020 г. заради изчерпването на потенциала за увеличаване на заетостта и влиянието на демографските развития в страната в средносрочен план.

Ръстът на заетостта се очаква да се забави до 0,6% догодина. По-слабото търсене на труд в промишлеността ще бъде компенсирано до известна степен от продължаващото възстановяване на заетостта в строителството, а динамиката на заетите в услугите се очаква да се подобрява, констатират от финансовото министерство.

Безработицата се очаква да се понижи до 6,2% догодина, но да се забави ръста на коефициента на икономическа активност на лицата на възраст над 15 години. За 2019 и 2020 г. се очаква заетостта да забави ръста си до съответно 0,4% и 0,2%. Безработицата към 2020 г. се очаква да се понижи до 5,6% от работната сила.

Що се отнася до инфлацията, средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да достигне 1,1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени според министерството ще постигне средногодишен растеж от 1,4% през 2018 г., като инфлацията в края ѝ ще е 1,6%. Ръстът ще се определя от продължаване на поскъпването при потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлация под влияние на по-високото вътрешно търсене, посочва се в документа.

Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да
се ускори до 1,7% през 2019 г. и 1,8% през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене, допълват от ведомството.

Основните рискове пред прогнозата се свързват с външната среда, динамиката на международните
цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната. Повишеното геополитическото напрежение в някои основни търговски партньори на ЕС и неяснотата относно начина, по който ще протекат преговорите и фактическото излизане на Великобритания от ЕС, създават условия за забавяне на икономическата активност в търговски партньори на България, подчертава ведомството. Това може да ограничи растежа на износа и да доведе до влошаване на текущата сметка.

Неизпълнение на очакванията, свързани с динамиката на международните цени, се явява основен риск пред прогнозата за инфлацията. Основен риск пред пазара на труда е влиянието на демографските тенденции.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Коментари (3)

1
 
3
 
3
преди 2 месеца
До № 2

Да прав си Важно е да увеличаваме външнотърговския оборот Но в момента внасяме по вече отколкото изнасяме и това влияе отрицателно на Б В П В момента никои не пречи на никого да внася кавото си иска Важното е да има пари и да продава това което внася Винаги са ми задавали въпроса какво точно изнасяме Изнасяме огромни количества мед и медни концентрати олово цинк и редки метали изнасяме огромно количество лекарства Изнасяме огромни за страната жито и зърнени храни Изнасяме мазнини и петролни продукти На какво трябва да наблегнем в износа Важно е да изнасяме по вече завършени продукти и полуфабрикати Например фуражи брашна и макарони субстанции за лекарства платове билки пчелен мед месо и млечни продукти Въпрос на време е това да стане
2
 
4
 
2
caller до: lyusien
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Хайде стига с тази мантра за увеличаване на износа. Не може все за единия износ да се произвежда и като отидеш в бакалията да ръфаш български боклучави храни, защото да не сме били внасяли нормални храни. По-редно е да искаме да се увеличи външната търговия, като цяло, а не само износа. Вносът също си има своето значение, нали искаме да има какво да консумираме?
2
 
12
 
1
преди 2 месеца
Не е достатъчно Икономиката се нуждае от поне 5 % ръст за да могат и обикновените хора да почустват подобрението Може ли това да стане Разбира се Зависи само от нас Европеиската икономика е завъртяла оборотите и дава силен тласък на българската икономика Фин министър трябва да знае от какво имаме нужда - 1.увеличаване на инвестициите Не е лесно но кое е лесно 2. Увеличаване на потреблението -държавно и частно Фин министерство не може постоянно да реже държавните разходи за да има излишък Това ограничава икономката Трябва да бъдат убедени хората да харчат по вече За каво им са теци 70 милиарда спестявания Да направим така че да увеличим износа освен вноса Да ускорим усвояването на европеските фондове И най важно да направим така че правилата да се спазват От всички

Още от Бюджет и финанси
Д. Радев: Не се очакват резки движения на лихвите през 2018 г.