Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Атаките на Тръмп към НАТО, които изнервят Европа, но радват оръжейните компании

Европейските страни трябва да увеличат военните си бюджети, а това може да доведе до големи печалби за индустрията

Атаките на Тръмп към НАТО, които изнервят Европа, но радват оръжейните компании

Снимка: Архив Ройтерс

Доналд Тръмп с право твърди, че съюзниците на САЩ в НАТО не плащат справедливия си дял. Но, за радост на оръжейната индустрия, това може да се промени, коментира Bloomberg.

Самият Тръмп е причина за тази промяна. Той потвърди скептицизма си към НАТО, както и готовността си да прави сделки с Русия, в интервю за The Times и Bild през януари. Известно е, че Тръмп не е особено последователен в политическите си твърдения, но тези му позиции са сравнително стабилни и оставят европейските лидери да се чудят дали могат да разчитат на американския чадър на сигурността.

„Нека не се заблуждаваме“, казва германският канцлер Ангела Меркел. „Няма такова нещо като безкрайна гаранция“, допълва тя.

Затова Германия и много други европейски страни увеличават военните си бюджети. Плановете предшестваха Тръмп, а съгласно правилата на НАТО те трябваше да бъдат осъществени преди много време. Алиансът очаква всяка членка да заделя по 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Не е тайна обаче, че повечето не го правят. Дефицитът се е натрупал до 121 млрд. долара през миналата година на цени от 2010 г., сочат изчисления на Bloomberg, базирани на оценките на страните от НАТО.

Тъй като Тръмп обещава също да увеличи и без това огромния военен бюджет на САЩ, перспективата за вълна от оръжейни покупки в Европа е истинско пиршество за доставчиците. Инвеститорите вече забелязаха това. Акциите на оръжейни контрактори като Raytheon, Lockheed Martin и Thales удариха рекордни нива след победата на Тръмп на изборите в САЩ.

„Това е най-добрият пазар за отбраната от много години насам и то повсеместно“, казва Ричард Абулафия, космически анализатор в Teal Group във Феърфакс, Вирджиния.

НАТО се създава след Втората световна война, за да защитава западните демокрации от Съветския съюз. Ключов аспект е, че нападението срещу страна членка на Алианса се възприема като нападение срещу всички. Именно това Тръмп поставя под въпрос.

Ако Русия предприеме действия срещу някои от балтийските членки на НАТО, Тръмп заяви пред New York Times през юли, че ще им се притече на помощ само след като провери дали са „изпълнили задълженията си към нас“.

Още през 2014 г. страните членки на НАТО се договориха да се предвижат към прага от 2%. Една пета от тези пари би трябвало да бъдат използвани за закупуването на техника. Страните от ЕС, повечето от които са част и от НАТО, също обещаха да увеличат разходите си за отбрана на срещата на върха през декември 2016 г.

Германия, която е похарчила 1,2% от БВП за отбрана през миналата година, според данните на НАТО, обяви най-голямото им увеличение от 25 години – допълнителни 10,6 млрд. евро до края на 2020 г. Франция също одобри по-висок бюджет за 2017 г. Общо 19 от 28 страни членки на НАТО са увеличили военните си разходи през последните 18 месеца, според доклад на Bank of America Merrill Lynch.

Дори в „новата стратегическа реалност“ на Европа, в която гаранциите на НАТО вече не са безусловни, някои военни бюджети все още са твърде малки, казва Ян Техау, ръководител на Richard C. Holbrooke Forum в American Academy в Берлин. „Европейците ще трябва да направят нещо по въпроса, но се съмнявам, че ще има разходи от 2% от всички“, допълва той.

Главният изпълнителен директор на Raytheon Томас Кенеди вижда паралела със страните от Близкия изток, които повишиха разходите (с около една трета) по време на администрацията на Обама, след като САЩ сигнализираха, че вниманието им ще се насочи в друга посока.

„Тези страни получиха послание да засилят отбранителната си система“, каза Кенеди на конференция на индустрията през ноември. Raytheon “видя това послание“ и успя да постигне „значителен международен растеж“ през този период, отчита той. Компанията например подписа сделка за 2,4 млрд. долара през 2014 г. за продажбата на противоракетна система на Катар.

„Сега виждаме същите послания от тази нова администрация“, казва Кенеди. „Вярваме, че ще станем свидетели на дори по-голям ръст в Европа“, посочва той.

BAE Systems – най-големият европейски оръжеен контрактор, явно също печели. Председателят му Роджър Кар приветства натиска от новоизбрания президент на САЩ. „Лично аз съм съгласен с неговата позиция около НАТО“, каза Кар пред Bloomberg TV в Давос.

Всички големи оръжейни компании ще намерят начин да участват в тези натрупвания“, коментира и пенсионираният американски генерал Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на НАТО, в интервю.

Част от допълнителните пари за отбрана в Европа ще отидат за местни доставчици, но американските компании имат предимство със скъпоструващи артикули, като изтребителите на Lockheed, казва Лорън Томпсън, главен оперативен директор на Lexington Institute. “Предвид натиска, който Тръмп упражнява, лесно е да си представим, че повече страни ще се присъединят към програмата F-35, към програмата със самолетоносачи, към програмата с учения“ каза Томпсън, който е консултант за Lockheed.

Новата администрация не е съвсем положително настроена обаче към контракторите. Тръмп вече разкритикува компании като Lockheed и Boeing за високите им цени.

Въпреки това комбинацията от непредвидим президент, несигурни съюзници и нерешени конфликти в цял свят вероятно ще е в полза на индустрията. „Заплахите се увеличават“, казва Томпсън. „Макар че това е лоша новина за повечето хора, новината е добра за производителите на оръжия“, заключава той.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Други
Индия отчете нов рекорд по отношение на починалите от коронавирус