Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Енергетика

Делян Добрев: Енергийният план на България няма нищо общо с реалността

Националните цели за възобновяема енергия ще бъдат коригирани и планираният дял ще бъде разширен, твърди председателят на КЕВР Иван Иванов

Делян Добрев: Енергийният план на България няма нищо общо с реалността

Бившият председател на Комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

В сегашния вариант на Националния план за енергетика и климат (НПЕК) липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. Планът разчита, изненадващо, основно на участието на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 г. На второ място, липсата на стратегия за поетапно закриване на въглищните мощности, ниските цели по отношение на устойчивата енергия (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност) и недостатъчните регулаторни мерки не способстват за създаването на благоприятна рамка за участието на граждани, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти, се казва в представения днес доклад „Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския Национален план за енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията.

Според анализа на НПО-то предложените мерки не изглеждат адекватни за постигане дори на заложените по-неамбициозни цели. Предвижданията на плана за развитието на българската енергийна система не съответстват на съществуващите модели за прогнозиране на бъдещия енергиен баланс на страната, които би следвало да залегнат като основа на дългосрочната енергийна стратегия на България.

Бившият председател на Комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев е до голяма степен съгласен с изводите.

Интегрираният национален план за енергетиката и климата на България е далеч от реалността и страната ни може да се окаже единствената държава от Европейския съюз (ЕС), при която до 2030 г. делът на възобновяемите енергийни източници в общия енергиен микс се понижава, заяви Добрев по време на дискусията „Декарбонизация на българската икономика“ европейски и национални перспективи“, в която още взеха участие заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, директорът Икономическа програма в Център за изследване на демокрацията (ЦИД), ръководителят на Агенция за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев и експертът от ЦИД Мартин Владимиров.

Добрев изтъкна недостатъците на енергийния план на България, като посочи необходимостта от пренасочване на инвестициите от въглищните централи към възобновяемата енергия, за което ще спомогнат предложенията за изменение на Закона за енергетика и по-високите цени на квотите за въглеродни емисии.

„Чрез направените от нас предложения за изменение на закона ще позволим на новите проекти за възобновяема енергия в промишлената сфера, които са присъединени чрез директен кабел, да бъдат освободени от задължения към обществото“, посочи още Добрев, като за пореден път подчерта необходимостта от пълна либерализация на електроенергийния пазар на България.

В тази връзка той акцентира и върху необходимостта местните електроразпределителни дружества да осигурят достъп в реално време до измервателните уреди, както вече процедират от топлофикационните компании, за да се постигне пълна прозрачност в това отношение.

Той добави, че предложените промени в Закона за енергетика са изцяло в ползва на бизнеса и битовите потребители.

От друга страна зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков заяви, че се очаква до края на 2020 г. приблизително 150 хил. домакинства да успеят да спестят по 2700 лв. заради напредъка по отношение на енергийната ефективност, чието стратегия продължава да се прилага в страната. Станков изтъкна и съвместната дейност между министерствата на енергетиката и финансите по отношение на отпадането на административната тежест при проектите за възобновяема енергия.

Той засегна и темата с биомасата, като посочи, че предстои да се направи екологична оценка относно плана за увеличаване на дела на този енергиен ресурс в общия микс до 2030 г.

Председателят на КЕВР Иван Иванов подчерта важността на Енергийната стратегия на Република България. Той я определи като „по-важна“ от Интегрирания план и посочи, че притежава законова тежест и обвързваща сила.

Иванов обърна внимание и на технологичното развитие в енергетиката, което непрекъснато променя целите и прогнозите в тази сфера.

Относно декарбонизацията в България, председателят на енергийния регулатор изтъкна два аспекта на този процес: технологиите за ограничаване на въглеродните емисии и такива за производство на електроенергия без наличие на въглеродни емисии.

„Целта е до 2025 г. да се достигне ниво на емисиите от 550 грама за киловатчас, което, имайки се предвид сегашните стойности в България от 1300 грама за киловатчас, изглежда трудно постижимо“, коментира още Иванов.

Той даде за пример Германия, чиято икономика десетилетия наред е била силно зависима от атомната енергия и въглищата, но разполага с ясни цели и план за повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници и спиране дейността на въглищните централи до 2038 г.

„Целта на европейско ниво е делът на възобновяемата енергия да бъде 32% от общия енергиен микс, докато България предвижда размерът на същия този ресурс да достигне 25% до 2030 г. Това означава, че ние приемаме само 50% от европейския план“, изтъкна Иванов.

Той добави, че очаква националните цели за възобновяема енергия да бъдат коригирани и планираният дял да бъде разширен.

По отношение на ядрената енергетика председателят на КЕВР коментира, че критериите, които са заложени в рамката за АЕЦ „Белене“ от 2018 г., задължително трябва да се спазят, защото в противен случай България може да бъде изправена пред сериозни загуби. Иванов подчерта, че V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ покриват всички изисквания и ще продължат да функционират съответно до 2047 г. и 2049 г.

По статията работиха: автор Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

1
 
7
 
4
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Към момента вече може да се ползва ВЕИ със себестойност под тази на доставената от мрежата. Въпроса е, че има свръх регулация която спъва инвестициите. С други думи не става въпрос за субсидирани паркове на свръх цени, а на изцяло пазарни проекти.
8
 
7
 
3
преди 3 седмици
Докога ще търпим тоя мpъcен старец иванов и тоя мошшшшшеник добрев? Трябва ли да им напомняме, как преди две години в най-суровата зима - черните плочки и перчиците произвеждаха 2% от токът в системата и без АЕЦ-ът и ТЕЦ-овете щяхме да умрем от студ?
Германия така залага на ВЕИ, че строи Северен поток 2 !!! Апропо - делянчо що излъга, че преговарял с Газпром?

И - тия дето бичат минуси на коментиралите под мене - и които и на мене ще бичат - защо не обосноват позицията си? щото минусченца лесно се турят.
12
 
12
 
2
преди 3 седмици
Докога ще ни го навирате тоя безд..арник кра..дец и некад..ърник.Какво му разбира главата от енергетика на тоя смеш.ник сйде да се разкава че е дотегнал на всички ни с нахалството си
11
 
10
 
1
преди 3 седмици
Бе вие си правете планове и миксове, докато некой ден не видите, че вече не е останал народ да ви плаща цените на декарбонизирания ток... Щот народът се множи, когато има силна икономика, а силна икономика има там, където има производство, а производството има там, където има евтина енергия и евтина работна ръка, а евтината работна ръка се задържа там, където е евтин животът, а животът е евтин там, където има евтина енергия, с която се произвеждат евтини стоки.... и те така сичко опира до евтината енергия...
А умниците от ЕК и целата ВЕИ мафия докараха икономиката на ЕС да трепти около единия процент ръст/годишно, и то с ежемесечни вливания на 60-80 млрд. пресноотпечатани еврака ... И сички се чудят защо не помръдва тая пуста икономика и защо европейските производители се чудят къде да си изнесат заводите, само да не са в "зелената Европа"... Или поне в по-източната й, изостанала част, дето не е чак толкова напреднала с миксовете и десарбонизацията...

Още от Енергетика
През април средната цена на електроенергията на БНЕБ е била 84,62 лв/МВч