Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Енергетика

К. Крал: Работим в интерес на всички наши акционери

Не стоим да чакаме ще има ли решение за продажба, а реализираме инвестиционната си програма, каза регионалният мениджър на CEZ за България

К. Крал: Работим в интерес на всички наши акционери

Карел Крал. Снимка: Личен Архив

От години пълната либерализация на електронергийния пазар е предизвикателство пред сектора в България. Нерешените проблеми са много, част от тях са свързани с механизмите за защита на уязвимите потребители. В сектора има спор дали социалните тарифи са отговор на проблема.

За изпитанието "пълна либерализация" на енергийния пазар в България разговаряме с регионалния мениджър на CEZ за България Карел Крал. Пред неговата компания стои и още едно сериозно предизвикателство - от месеци се говори за предстоящо напускане на компанията, а официалното съобщение е за започнати официални преговори с четири кандидата. Вижте как се отразяват това на бизнеса и на потребителите, както и какво е виждането му за развитието на пазара в последните години.

- Г-н Крал, от месеци се носят слухове за продажбата на активите на CEZ Group в България. Усещате ли някакви ефекти върху Вашите клиенти, партньори и за Вашата репутация?

- При подобни преговори и възможни промени като тази, винаги има въпроси, особено за нашите служители, вътре в компанията. От друга страна са клиентите ни и ние работим така, че те да не усетят нищо. Услугите се предоставят както обикновено, вършим си работата както обикновено и изпълняваме нашия инвестиционен план. Решението за продажба не е взето, а ние не можем да стоим и да чакаме какво ще се случи.

Реализираме нашите идеи за развитието си в България, защото един от възможните сценарии е да останем в страната. Така че имаме своите лицензионни и нормативни ангажименти, да инвестираме. Основен ангажимент за нас е обслужването  на клиентите - да им предоставяме услуги, по такъв начин, че те да почувстват само ефекта от нашата амбициозна програма за инвестиции през 2017 година. Изпълнението на инвестиционната програма изисква планирани прекъсвания, но нищо от това не е свързано с водените преговори за продажба.

Някои конкуренти се възползват от процедурата, която тече в момента и вече  имаме сигнали, че пазарни участници спекулират, чеCEZ напуска България и не е сигурен доставчик. Това определено не е истина. В същото време се правят опити хората да бъдат подвеждани по отношение на  самата същност на свободния пазар: трябва ясно да се каже – клиентите имат право да изберат и съответно сменят своя търговец, но по никакъв начин не може да смени разпределителното дружество, което е собственик на мрежата.

В крайна сметка, какъвто и да е резултатът от преговорите , лицензианти, ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение, са сигурни и стабилни. Те са публични дружества, тяхната дейност е предмет на лицензионен режим и по отношение на битовите потребители са 100%  регулиран бизнес. За всички останали, разпределителната дейност, т.е. мрежата е и ще остане в регулирания сегмент, сигурна и стабилна.

- Всъщност можете ли да ни дадете малко повече детайли относно офертите и процеса при воденето на преговорите?

- Не бих могъл да дам информация  и не мога да коментирам нито кои са потенциалните купувачи, нито какви са следващите стъпки. Преговорите се водят от централата на ЧЕЗ а.с. в Прага, а на местно ниво само оказваме подкрепа за документацията и т.н.

- В миналото ЧЕЗ беше критикувана за структурата на управление на активите в България. Има ли днес промяна в тази насока?

- В миналото получавахме критики за структурата на управление и имаше съмнения за големи плащания към компанията майка. Това категорично не кореспондира с истината – начинът на работа и тогава и сега е напълно прозрачен. Въпреки това тези обвинения съществуваха. От друга страна, ние в ЧЕЗ вярваме, че трябва да се позиционираме като добър корпоративен гражданин, което означава и работа с местни компании, наемане на български служители, създаване на поминък и работни места в България и плащане на данъци и осигуровки в страната. Затова, а и за отговорим на създадените очаквания,  беше взето решение тази структура да се промени и по-голямата част от ползваните от компаниите лицензианти услуги да се предоставят от България.

В момента услугите, които ни предоставя CEZ Group са силно ограничени. Голяма част от тях, например в областта на ИТ, са преместени в България. За целта учредихме една нова компания - ЧЕЗ ИКТ България, българска компания, в която работят български специалисти.

Не бива да забравяме, че сред нашите акционери са големи български пенсионни фондове в които участват 2 млн. души, като в същото време имаме и акционери – частни лица. Всички те очакват прозрачно управление и дивиденти, а ние трябва да защитаваме интересите на всички наши акционери. Затова повечето от услугите, които ползват компаниите лицензианти, ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро, вече се осигуряват в България. ползват

- Пълната либерализация е едно от големите предизвикателства пред българската енергетика. Как виждатe процесите през последните две години, откакто стъпихте в длъжност като регионален мениджър на CEZ за България?

- Бяха направени много стъпки и взети решения - стартира енергийната борса по схема за търговия "ден напред", разработени бяха т.нар. "стандартизирани профили". Но има и още неща, които трябва да бъдат свършени, за да заработи свободният пазар. Това например е всички производители да излязат на енергийната борса и търговията да бъде в рамките на деня. Трябва да има по-добра възможност за обмен на информация между участниците, както и подобрения за самата процедура за промяна на доставчиците и получаването на данните за потребителите.

Още по темата

Нужно е да има ясна информация какво подписват потребителите в своите договори. И много важно - цената на електроенергията да бъде ясно определена и да няма никакво кръстосано субсидиране между различните групи потребители, особено между бизнеса и бита. Това все още тежи, макар че последното ценово решение (на КЕВР, взето на 30 юни 2016 година - б.а), имаше опит ситуацията да се подобри.

- Кой трябва да направи очакваните промени?

- Комплексно е, защото някои от мерките трябва да бъдат записани в законодателството и още очакваме дебатите за доклада на Световната банка и как той да стане част от законодателството в областта. Следващата стъпка е регулаторът да вземе предвид направените промени в законодателството и да изготви нови наредби.

- Едно от решенията, които трябва да бъдат взети, е защита на уязвимите потребители. В доклада на Световната банка са предложени т.нар. "социални тарифи", но в сектора този подход не се подкрепя...

- Да, опитът от другите държави го показва. Когато подкрепата за уязвимите потребители минава през цената на електроенергията, малко или много от системата се възползват хора, които нямат нужда. Това винаги създава създава възможности за злоупотреби и корупция, да се търсят дупките в схемата. Подкрепа за уязвими потребители трябва да има, но ролята на държавата е да намери най-подходящия начин. По-ефективният начин е да бъде отпускана директна помощ за тези потребители. Това не изкривява цените и пазара.

- При директни помощи обаче също има възможности за изкривяване и средствата, които потребителите получават, да не отиват за покриване на енергийните сметки.

- Има различни способи за контрол, например чрез ваучери, които не са най-доброто решение, но може да се започне по този начин, или дори да се плаща директно на доставчиците на електроенергия. Може да се намери механизъм да се управлява системата без да се минава през цената. За мен властите се опитват да намерят най-лесния начин. Съжалявам, но тяхното задължение е да намерят най-ефективния начин и не е честно да пренасят това свое задължение към частния сектор, към участниците на пазара.

Социалните тарифи не са решението на проблема, което търсим. Те ще направят системата много усложнена - на първо място не е ясно кой има право да ги получава и кой не. Това отваря потенциал за корупционни практики. Ясните критерии кой е уязвим и кой има право на подкрепа ги има социалното министерство и е тяхна работа да определят кой може да получи подкрепа и как. Социалните тарифи не решават проблемите и на самите уязвими потребители.

- Има и други проблеми пред либерализацията - например защита на потребителите при отварянето на пазара. Преди месеци предложихте създаването на Етичен кодекс на търговците на електроенергията. Има ли развитие тази идея?

- Винаги има някой, който опитва да измами потребителите или да се възползва от системата. Нашата отговорност като пазарни участници е да не го позволи. Един от инструментите, разбира се не единственият, е Етичен кодекс на доставчиците на електроенергия. На базата на опита ни на други пазари предложихме такъв документ и за българския пазар.

За съжаление почти нищо не се случи. Надявам се, че дискусията ще бъде подновена сега, след като беше ситуиран нов парламент и съставено новото правителство. Етичен кодекс ще помогне на потребителите да имат ясна картина какво точно предлагат доставчиците в своите предложения и да могат да направят информиран избор.

- Напоследък често споменавате за мащабни инвестиции през  2017 година? Кои са най-големите предизвикателства пред инвестиционната дейност на Групата в България?

- 2017 година  е годината на най-мащабните планирани инвестиции на ЧЕЗ от самото встъпване на Групата в България. Самата цифра от над 130 милиона лева звучи респектиращо особено като имаме предвид през какви организационни и нормативни предизвикателства трябва да преминем, за да я постигнем.

Доволен съм от работата и постигнатите резултати. За годините откакто съм в България, 2015 година и 2016 година,  ЧЕЗ Разпределение България преизпълни планираните и заявени преки инвестиции в мрежата. Как изглежда това в цифри: За 2015 година, например, планът е преизпълнен с над 2,7 млн. лева. От общия обем на изпълнените инвестиции, в размер на почти 67,8 млн. лева., 29,56 млн. лева. са вложени в изграждане на нови и реконструкция на съществуващи съоръжения, близо 10,5 млн. лева бяха използвани за нови присъединявания, а 27,74 млн. лева - за изкупуване на съоръжения, изградени от трети страни.

За 2016 година имаме следната картина: изпълнените инвестиции са в размер на 89,25 млн. лева като 38,82 млн. лева са инвестирани в изграждане на нови и реконструкция на съществуващи съоръжения. Това е с над 11,5 млн. лева повече от планираното. В нови присъединявания са вложени 11,3 млн. лева, а за изкупуване на съоръжения, изградени от трети страни – 39,12 млн. лева. 

Общо за двете години - 2015 година и 2016 година, само в нови и реконструкция на съоръжения и нови присъединявания са вложени 81,25 млн. лева, което е с 14,26 млн. лева повече от планираните. Това със сигурност подобри услугата за нашите клиенти. Изминалата тежка зима е ясното доказателство, че сме инвестирали достатъчно и разумно – системата издържа, дори при дългите периоди на минусови температури и липсата на централно парно.

И тъй като сме професионалисти и прагматици, трябва да признаем, че през 2016 година не бяха постигнати планираните нива за изкупуване на съоръжения, построени от трети страни. За да сме напълно искрени, това отчасти се дължи и на забавения кредит от ЕБВР, но основният проблем се оказа липсата на документи на собствениците на съоръженията.

Бяхме изправени пред нещо необяснимо: инвеститори, които с години се оплакваха, че не са им изкупени построените от тях съоръжения, изведнъж се оказаха без необходимите документи или просто не се появиха. В края на миналата година се озовахме в положението да отправяме призиви към тях по всички възможни канали, за да ги каним поне да ни посетят. И сега се обръщам към тях – заповядайте, донесете си документите за изкупуване, парите са осигурени. 

По статията работиха: автор Деляна Петкова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Коментари (0)


Още от Енергетика
60 млн. евро е прогнозната стойност на тръбите за новата газова връзка с Гърция