Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Остра размяна на реплики между Борисов и Марк Рюте на срещата в Брюксел

Първият ден от преговорите на лидерите на ЕС завършиха с дълбоко разделение как да се контролира разпределението на средствата от възстановителния фонд

Остра размяна на реплики между Борисов и Марк Рюте на срещата в Брюксел

Снимка: EPA/БГНЕС

Опитът на европейските лидери да се договорят по пакет от мерки за възстановяване на икономиката на стойност 750 млрд. евро след коронавирусната криза се натъкна на неуспех в ранните часове на днешния ден, предава Financial Times.

Според дипломати настроенията могат да бъдат обобщени с разгорещената размяна на реплики на вечерята, когато българският премиер Бойко Борисов обвинил холандския си колега Марк Рюте, че иска да бъде „полицаят на Европа“, приписвайки си правото да решава дали плановете за национални реформи на страните са достатъчно амбициозни да оправдаят финансовата подкрепа на ЕС.

Рюте заяви пред журналисти след вечерята, че исканията му са „подразнили“ колегите му, но настоя, че всички страни „се борят за позицията си“. Настояването на холандския премиер за национално вето върху разходването на парите от възстановителния фонд е довело до напрежение с останалите столици.

Преговорите на срещата на върха, първата физическа среща на лидерите от февруари, трябва да продължат в 11 ч. брюкселско време в събота.

Спорът за това как да се управлява планът за стимулиране засенчи напредъка по сложния въпрос какви критерии да се използват при решаването колко пари да получи всяка страна, което поставя огромно предизвикателство пред председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да върне разговорите обратно в релси тази сутрин. Мишел уведомил лидерите, че ще работи през нощта в двустранни срещи, за да опита да спаси сделката, съобщават официални представители.

Още по темата
Спорът отразява как дълбоките различия в ЕС по икономическата политика вредят на плановете на Брюксел да навлезе на непознатата територия да заеме значителни средства от капиталовите пазари. Дебатът е допълнително усложнен и от факта, че е свързан с разговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Рюте настоява предоставянето на безпрецедентни грантове на страните да е обвързано с по-голяма степен на наблюдение от обикновените заеми. Но икономиките, които понесоха основното бреме на пандемията, отхвърлят идеята, оприличавайки я на мониторинга в стила на „тройката“, наложен на страните по време на дълговата криза в еврозоната.

Когато лидерите се събраха на срещата късно вечерта в петък, Мишел опитал да разреши безизходицата с компромисен план, който предлагал извънредна спирачка на разпределянето на средствата, за да спечели подкрепата на Рюте. Но холандският премиер отхвърлил предложението с конкурентен план, който отново съдържал национално вето.

По-късно някои дипломати разкритикуваха Мишел, че се е съсредоточил върху подробности по управлението на средствата в началото на срещата вместо върху цялостния размер на предложения пакет, който остава неразрешен.
Предложение на Мишел късно в петък, видяно от Financial Times, предвижда плащането на средствата да бъде прекратено, ако страните членки не постигнат консенсус по националните планове за възстановяване, които вече са подкрепени от Европейската комисия. След това въпросът трябва да бъде отнесен пред лидерите на ЕС, като дотогава няма да бъдат разпределяни средства.

Текстът на Мишел обаче не уточнява необходимия брой на страните за задействане на спирачката. Конкурентният холандски план, разпространен в петък, настоява една страна да може да отлага процеса, което фактически й дава право на вето. Той е предизвикал ожесточена съпротива от останалите столици, които твърдят, че това ще забави разпределянето на необходимите средства за съживяване на икономиките им след месеци на застой.

Но според дипломати паралелни усилия на Мишел за определяне на разпределението на грантовете между страните набират скорост. Мишел предложи преди срещата на върха 30% от плащанията да бъдат задържани за след 2021 г., когато последиците от пандемията върху брутния вътрешен продукт може да бъдат взети предвид в решенията за разпределянето на средствата.

Според плана 30-те процента трябва да бъдат разделени в два компонента. Половината ще бъдат свързани с представянето на брутния вътрешен продукт на страните само през 2020 г., а останалата половина – с движенията на производството през 2020 и 2021 г. Предложението цели да отговори на притесненията сред някои страни, че ще загубят, ако имат силно възстановяване през 2021 г.

Висящ остава въпросът за размера на пакета от мерки за възстановяване на икономиките и седемгодишния бюджет. Австрийският канцлер заяви, че правителството му отхвърля категорично предложения план от 500 млрд. евро за разпределяне на грантове. Другите „пестеливи“ правителства като Дания, Швеция и Холандия също са поискали намаляване на общия размер на пакета.

Дипломати твърдят, че страните ще искат да защитят основната сума на грантовете на стойност 310 млрд. евро, предложена от Комисията. Това означава, че най-вероятно ще бъдат орязани средства в други области, включително подкрепата за инвестиции на ЕС и предложен инструмент за подпомагане на рекапитализирането на изпитващи затруднения компании.

Лидерите ще трябва да разрешат и спор за това как да обвържат парите за възстановяване със спазването на върховенството на закона. Нелибералният унгарски премиер Виктор Орбан заплашва да наложи вето върху сделка, която предвижда спазването на основни ценности като предварително условие за възстановителния фонд. Позицията беше подкрепена и от полския премиер Матеуш Моравецки по време на срещата на върха.

Западноевропейските столици искат по-тежки парични санкции за страните членки като Полша и Унгария, които са обвинявани, че подкопават независимостта на съдебната система и на медиите.

Ако не успеят да постигнат пробив този уикенд, лидерите на ЕС може да проведат нова среща на върха в Брюксел до края на месеца.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (21)

   1| 2| 3    
0
 
3
 
21
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Шенген кога?
0
 
3
 
20
преди 2 месеца
Сега. Лозунгите Бехар два:
1. На всеки му според количеството и качеството на положения труд (нашия социализъм)
2. От всеки според възможностите, на всеки според потребностите (идващия светъл комунизъм)
Това според старото, ама беше отдавна може и да не си спомням добре
0
 
5
 
19
korn до: фиг.1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Да, но за да може по бедните да настигнат богатите няма да стане само като дадеш на по бедните пари. Въпроса е как ще се използват тези пари. Един от коментиращите по долу спомена че Рюте ходил с колело на работа. Добър пример за цялостната разлика между северняка и източно-южно европееца. Единия ще отиде с колело на работа в студа като по този начин ще икономиса пари които ще отидат за икономиката на държавата, другия ще се качи в колата си, и парите му ще отидат извън държавата към тези които продават коли и суровини. Едииния ще си плати данъците щото знае че държавата това е той, другия няма да ги плати щото е тарикат и трябва да прецака другите за да не го прецакат него и т.н. Не че, северняците са перфектни, но полагат повече усилия да си подържат държавите и обществата в ред.
2
 
4
 
18
Стоян Петров до: фиг.1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Сезонна работа в строителстото? Туристическия им сезон е най-малко 6 месеца, някъде и 8. Преди време гледах документален филм за безработните. Безработен инженер в Испания получава помощ в продълженияе на 2 години. Питат го защо не си намери работа, ако не в Испания в Германия. Отговори, че така му е добре. Като свърши обезщетението, ще си намери някъде в Испания. В Германия не иска да отиде, защото там те издържат само 6 месеца. Така беше преди, вероятно така е и сега. Това е южняшкия манталитет. Хвана ме логореята, стига толкова. Ще пиша единствено ако ББ подаде оставка.
1
 
1
 
17
фиг.1 до: Стоян Петров
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Говориш за сезонните работници, но с това там не можеш да си изкарваш хляба целогодишно. Признавам само, че са малко разточителни с помощите. И ти няма да отидеш да береш домати, ако получаваш достатъчно пари без да работиш. Впрочем и северните държави наемат доста чужди черноработници. Това не е доказателство, че има "работливи" и "мързеливи" нации.

Още от Европа
Великобритания е пред "повратна точка" в борбата с коронавируса