Швеция се притеснява от разпалването на газова война между Европа и САЩ

Встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент Джо Байдън притеснява медиите в Швеция. Svenska Dagbladet пише, че той е много по-голям противник на газопровода "Северен поток 2" от Доналд Тръмп и е възможно избухването на газова война, в която косвено е замесена и Швеция.

Още през 2016 година като вицепрезидент на САЩ Байдън определи проекта като "лош за Европа". Анализатори обаче прогнозират пред Financial Times, че като президент той ще бъде много по-внимателен в отношенията си с Европа и Германия от своя предшественик Доналд Тръмп. 

Според тях санкциите около "Северен поток 2" ще бъдат използвани от новата администрация в Белия дом като лост в преговори с Германия.

Проектът за разширението на "Северен поток" по дъното на Балтийско море, чието трасе преминава и през водите на Швеция, предвижда преноса на допълнителни 55 млрд. куб. метра руски природен газ за Европа. Така, след реализацията на "Северен поток 2", по това направление Европа ще получава 110 млрд. куб. метра природен газ годишно от Русия.

САЩ обаче искат европейския пазар за своя втечнен газ, пише още шведското издание.

Като цяло доставките на газ в Европа идват от няколко източника. На континента разчитат на руския газ за покриване на близо 1/3 от потреблението, но в някои държави, главно в Централна и Източна Европа, "Газпром" отговаря почти изцяло за доставките на суровината.

Европейските страни получават още газ от Норвегия и Алжир, както и втечнен газ от различни източници, включително и САЩ. За да бъдат диверсифицирани източниците на "синьото" гориво в ЕС, се изградиха няколко терминала за втечнен газ, където вече акостират и танкери с втечнен газ от САЩ.

В Москва застъпват мнението, че активната дейност на Вашингтон срещу "Северен поток 2" е продиктувана именно за защита на търговските интереси на страната. В САЩ обаче цитират като мотив северноатлантическата сигурност, която може да бъде подкопана от интересите на Русия, прокарани чрез доставките на газ в Европа.

Вашингтон наложи редица санкции срещу проекта, които вече отказаха няколко компании от работата по газопровода. В края на 2019 година от строителството се отказа швейцарският консорциум Allseas и в продължение на месеци Русия търсеше начин да довърши полагането на тръби по дъното на Балтийско море. Това се случи едва в края на 2020 година.

С последните санкции на САЩ от проекта се отказа и сертифициращата компания Det Norske Veritas - DNV GL.

През 2019 година "Газпром" е продала в Европа 199 млрд. куб. метра газ. Заради пандемията от коронавируса през миналата година доставките намаляват. Прогнозата на руския газов гигант обаче са, че през следващите години в световен мащаб търсенето на газ ще се повиши.