Европа намалява вноса на руски природен газ

Европейските държави са намалили вноса на руски природен газ до 123,7 млрд. куб. метра в първите девет месеца на 2020 година. За същия период на 2019 година вносът достигаше до 144,7 млрд. куб. метра. Това е записано в тримесечния преглед на "Газпром", изпратен до акционерите на компанията.

От данните е видно, че съществен ръст за същия период има по отношение на вноса на втечнен газ от САЩ - с почти 90% до 19,7 млрд. куб. метра.

Русия все още запазва водещата си роля на пазара на природен газ в Европа с дял от почти 1/3 от вноса на природен газ, като в отделни региони - например в Централна и Източна Европа, обаче "Газпром" държи над 70% от вноса на природен газ.

В периода януари - септември 2019 година обаче страната чрез газовия си гигант "Газпром" държеше дял от 36,5% от внесения в Европа природен газ. За сметка на това се вижда увеличение на дела на втечнения природен газ от Катар (до 7% от общия) и от САЩ (до 5,2%), както и на внесената от Норвегия суровина (дял от 24,3%).

От газовия гигант очакват засилване на конкуренцията на газовия пазар в Европа, където страните все по-малко могат да разчитат на собствен добив на газ заради изчерпване на залежите. Сумарно добивът на природен газ от европейските държави намалява с 6,4% до 165 млрд. куб. метра през периода януари - септември 2020 година, посочват от "Газпром".

През последните години европейските държави масово изграждат терминали за втечнен газ, което води и до диверсификацията на доставките от различни държави. Първите доставки от САЩ започнаха едва през 2016 година, а днес страната е вторият по обем вносител на втечнен газ в Европа.

Лидер е Катар с общо 26,2 млрд. куб. метра през първото деветмесечие на 2020 година.

Сред рисковете за бъдещето си от "Газпром" посочват спряната работа по проекта "Северен поток 2". Строителството на газопровода беше спряно в края на 2019 година със санкции от САЩ буквално километри преди финала му.

Кризата с разпространението на COVID пък стана причина за срив на потреблението, а съответно и на цените на горивата. И това до голяма степен е една от причините "Газпром" да не активира действия по финализиране на "Северен поток 2", въпреки възможностите, които има. В последните месеци информационните агенции следят движението на руските кораби, които могат да достроят газопровода, които сноват между пристанищата в Мукран и Калининград.

Москва е изправена пред още едно забавяне, в което е замесена и България - на втората тръба на "Турски поток".

Същевременно Украйна се възползва от ниските цени и запълни газовите си хранилища до рекордни в последните десетилетия нива.

Всичко това обещава интересни месеци за развитието на газовия пазар в Европа и ролята на Русия.