Светлините угасват за последната мина за въглища в Германия

Вратата се затваря с трясък и кабината потъва в ямата, спускайки се надолу в тъмнината със скорост от 12 метра в секунда.

На близо километър под земята тя  спира внезапно и Дирк Томке пристъпва в познатия подземен свят на Prosper Haniel – последната германска въглищна мина. 

Томке, 47-годишен мъж, е потомствен миньор, наследил професията от своите баща и дядо.

Всички тези миньори припечелват прехраната си в мината в района Рур, черното индустриално сърце на най-силната европейска икономика.

Ежедневното пътешествие в мрака обаче скоро ще приключи както за тези мъже, така и за цялата въгледобивна общност в Германия, описва тъжната картината Financial Times.

Prosper Haniel спря своето производство през септември. В петък, мината в Ботроп ще бъде формално затворена в присъствието на високопоставени представители от цялата страна.

Въглищата стимулират икономическото и политическото развитие на страната, за добро или лошо, в продължение на две столетия.

За Томке и неговите колеги и приятели миньори, както и за цял Рур, това ще бъде едно събитие, изпълнено с тъга.

„Аз обичам своята професия. Беше трудно. Беше изтощително, но това винаги ще си остане нещо специално“, въздъхва той.

През 1988 г. Томке започва работа в мината, специализирайки в деликатната работа по разширяването на системата от тунели чрез експлозиви.

Решението да се сложи край на добива на въглища в Германия през тази година беше взето още преди 11 години.

Скъпите дълбочинни мини като Prosper Haniel продължават да работят единствено благодарение на пищните държавни субсидии, които струват скъпи на германските данъкоплатци, надвишавайки 40 млрд. евро от 1998 г. насам.

Местните комунални услуги, които все още разчитат на енергията от въглища, вече разполагат с по-евтин внос от Русия и Колумбия.

Германия ще продължи да използва своите запаси от лигнитни или кафяви въглища, които могат да се обработват сравнително евтино в откритите рудници и са необходими за генерирането на електроенергия от въглищните електроцентрали.

Лигнитните въглища обаче са изключително „мръсен“ енергиен ресурс и спирането на централите, които ги използват, се разглежда като единствен начин за постигане на целите, заложени от Парижкото споразумение за климатичните промени.

В средата на миналия век въгледобивната промишленост осигурява работа на повече от 600 хил. души в Германия.

До 2007 г. броят им намалява до малко над 30 хил. В края на миналата година техният брой остава едва 5700 души, повечето от които работят именно в Prosper Haniel.

Според миньорите „германското икономическо чудо след края на Втората световна война е станало възможно единствено заради въглищата и стоманата от Рур“.

В пулсиращите от манипулациите по отделянето на рудата тунели Томке си спомня заедно със своите колеги за отминалите дни. Те говорят за плъховете под земята, за новобранците, които изкарват през устата вече изядената закуска по време на първата им смяна, за завръщането вкъщи след изморителната смяна.

Миньорите сега поглеждат към едно бъдеще, което изглежда финансово сигурно, но все пак е по-бедно.

„Преди имахме нашата работа и задачи, които трябваше да изпълним“, споделя Томке, добавяйки: „Сега дойде меланхолията. И започна да боли“.