Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Здравко Попов: ЕС трябва да бъде единен субект, за да преодолява глобалните кризи

Планът за възстановяване на ЕС на Франция и Германия е опит да се излезе от буксуващия механизъм за взимането на решения в блока, смята президентът на ИПП

Здравко Попов: ЕС трябва да бъде единен субект, за да преодолява глобалните кризи

Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Европа трябва да мисли за възможността да се превърне в единен субект на международната и глобална среда, за да оправдае смисъла на интеграционния си проект, чиито дефицити и дефекти се видяха в кризата с коронавируса, заяви в интервю за БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика.

„В противен случай ще стигнем до ситуация, в която националните правителства трябва сами да се справят с такива глобални кризи, което по някакъв начин прави безсмислено участието в такъв тип съюзи“, изтъкна Попов.

Според него Италия в момента е един много важен проблем, може би дори тест за бъдещето на Европа, защото тя не само пострада най-много от тази глобална вирусна атака, но и в нея се възроди чувството за необходимостта да преразгледат своите интеграционни ангажименти към ЕС, включително и въпроса за членство.

Попов посочи, че кризата с коронавируса е разтърси комфорта на политическите елити в ЕС - на национално и на наднационално ниво.

„Видяха се дефицити и дефекти в европейския проект и начина за реакция на глобални заплахи и кризи… ЕС се изправи пред липса на сила да се справи с такава глобална заплаха, а такива ще има все повече под различни форми – дали ще са финансово икономически, мигрантски или свързани със сигурността, тероризма или нещо друго“, коментира президентът на Института за публична политика. 

Още по темата

Германия създаде прецедент в ЕС

Германия влезе в преговори с Франция и съвместно предложиха план от 500 млрд. евро за възстановяване на ЕС след пандемията в опита си да излезе от сложен проблем, която тя самата генерира в началото на май, каза още Попов.

„Германия имаше един своеобразен проблем с Конституционния си съд, който на 5 май постави под въпрос практики и политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), която от 2015 г. е с право да купува по 50 милиарда евро държавен дълг всеки месец. На базата на много анализи и прогнози очевидно бе стигнато до извода, че това противоречи на интереса на страната“, подчерта Попов.

Според него решението на Конституционния съд постави под въпрос решенията на европейско равнище, тъй като програмата на ЕЦБ бе одобрена от Европейския съд в Люксембург. Което е сблъсък на национални органи на власт и наднационални и създаде прецедент в целия ЕС и дори поразтърси основанията на европейския проект… Някои страни, критични към Брюксел веднага приветстваха това решение на германския съд, например Полша, посочи още експертът.

Според Попов изглежда, че Германия сякаш отстъпва от една своя позиция – „да го наречем така, да не се печатат пари свободно, както от време на време прави Федералният резерв на САЩ“. А тя беше водач на групата от Северна Европа с Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция, която настояваше спасителният фонд на ЕС да бъде под формата на заеми, а не безвъзмездни пари.

Париж и Берлин демонстрираха лидерство

Сега от лагера на „пестеливата четворка“ поставят редица въпроси, свързани с френско-германския план, което според Попов показва множеството вътрешни противоречия в ЕС.

„Все по-трудно става да се взимат солидарни и съгласувани решения в ЕС, механизмът буксува, особено при появата на кризи, особено конфликта на национални и наднационални равнища“, каза той като допълни: „Твърде е възможно Макрон и Меркел да са разбрали, че е по-добре да очертаят своето лидерство в ЕС, отколкото да търсят съгласувателни и координирани политики с националните правителства на всички страни членки… С предложения план Франция и Германия още веднъж демонстрираха своето лидерство в ЕС и показаха, че може би това е по-добрият начин за взимане на решения и управление на ЕС – когато ядрото на Съюза взима тези решения“.

Според Попов в момента в ЕС се виждат „много скорости“.

„Едно е движението на скандинавските страни, друго на Вишеградската група, трето – на южноевропейските страни, четвърто – движението и скоростта на на ядрото“, изтъкна той.

Попов смята, че предложението на Франция и Германия е по-скоро един опит да се излезе от буксуващия механизъм за взимането на решения в ЕС.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (14)

   1| 2    
5
 
1
 
14
dikens15 до: khao
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
За такива като теб всеки ден е празник!!
5
 
1
 
13
ing5rov до: korn
преди 2 месеца
и какво , не е вярно ли ?!
1
 
3
 
12
korn до: ing5rov
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Голямо си мрънкало. Кажи честно, жена ли си?
3
 
3
 
11
khao до: dikens15
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
днес е празник, а и като цяло не съм в настроение да споря с глуупаци.. така че, както кажеш дики!
3
 
3
 
10
ing5rov до: korn
преди 2 месеца
"... с бяло и християнско население..." засега , щото ръководството на любимия ни ЕС се бори отдавна с тоя проблем .

Още от Европа
Борсите в Европа отчетоха спадове на фона на решението на АЦБ да запази лихвите