Адвокатите няма да са длъжни да докладват на ДАНС за свои клиенти

Адвокатите нямат да са задължени да докладват в дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС за операции, сделки или клиенти, когато извършват правни консултации  по Закона за адвокатурата дейност. Това изключение обаче няма да се прилага, когато става въпрос за участие  в дейности по изпиране на пари или финансиране на тероризма. Тези промени гласуваха окончателно в Закона за мерките срещу изпирането на пари депутатите, съобщава агенция "Фокус".

Една от основните цели на на законопроекта, внесен от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от ГЕРБ Пламен Нунев и група народни представители е намаляване на административната тежест.

Investor.bg припомня, че през февруари адвокати протестираха срещу задължението да съобщават данни за клиентите си. Позицията им беше, че създадените норми са "пример за изключително лошо транспониране на Директива на ЕС (2015/849) и за прекомерно раздут кръг на задължените лица". Друг аргумент беше, че липсва предварителна оценка колко ще струва на хората и бизнеса изпълнението на тези мерки.

Съгласно текстовете в закона данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани  по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните и данните за тях ще се заявяват за вписване.

С измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари ще отпадне режимът за утвърждаване на вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпиране на пари и финансиране на тероризма от дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС. Запазва се обаче възможността отделните органи на агенцията да извършват проверки  по документи за спазване на изискванията. Промяната беше направена, за да се предприемат ефективни мерки от лицата, които упражняват адвокатска дейност, но като се отчита спецификата на национална правна система.

В края на април парламентът отмени окончателно подаването на декларация пред ДАНС за действителен собственик от фирмите и промяната влиза в Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Народният представител от ГЕРБ Маноил Манев обясни, че „всички фирми, които имат извършена някаква регистрация в Търговския регистър, не са длъжни  да подават информация  за действителни собственици“.
„За акционерните дружества нещата са доста по-сложни, тъй като там трябва да се декларират истинските собственици на капитала. В акционерните дружества има пет възможности за това. ДАНС много правилно и ги поздравявам за това, че излязоха веднага с обяснение  на тяхната собственост  на капитала“, посочи депутатът.

Според приетите промени в закона фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни лица, ще подават декларация за действителните собственици - физически лица, които не са вписани в българските регистри. Изискването ще засегне не само офшорни фирми, но и акционерните дружества, независимо дали са с акции на приносител или поименни.

Ако действителният собственик е вписан вече по партида или партида на друго българско юридическо лице и се намира в регистрите БУЛСТАТ, търговския регистър, или в регистъра на лицата с нестопанска цел, няма да подава специална декларация.

Дружествата обаче трябва да изпратят за одобрение в ДАНС своите планове за обучение на служителите по разпознаване на съмнителни операции или сделки във връзка с прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари. С измененията срокът за това е шест месеца и започва да тече след като агенцията за сигурност публикува на сайта си националната оценка на риска, в т.ч. по видове дейности, след което трябва да разработи примерни правилници. Фирмите трябва да идентифицират рисковете и да ги включат в своите правилници, но не е нужно да ги изпращат на ДАНС за одобрение.