Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Анализ: 37% спад на заболеваемостта у нас ще добави 9% към БВП след 20 г.

Всеки инвестиран долар в българското здравеопазване може да донесе 3,4 долара възвръщаемост след 20 г. при пакет от реформи, сочи анализ на ЕКИП

Анализ: 37% спад на заболеваемостта у нас ще добави 9% към БВП след 20 г.

Снимка: Bloomberg

Всеки „умно“ инвестиран допълнителен долар в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 долара чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст. Такава инвестиция може да донесе 37% спад в общото ниво на заболеваемост в България, което би означавало допълнителни 9% БВП през 2040 г. или 7,2 млрд. американски долара за двадесетгодишен период.

Това сочи анализ на Експертния клуб за икономика и политика /ЕКИП/ „Бъдещето на инвестициите в здравеопазване след Ковид-19“, подготвен въз основа на изследване на McKinsey Global Institute от средата на т.г., насочено към бъдещето на здравеопазването в световен мащаб за следващите 20 години.

Изчисленията на ЕКИП сочат, че при ситуация, в която България достигне 37% спад в общото ниво на заболеваемост, това ще се отрази като допълнителни 9% БВП през 2040 г. Разделени на 0,45% годишно увеличение на БВП, за двадесетгодишен период, директният ефект върху българската икономика от здравната инвестиция (по модела на McKinsey) е 7,2 млрд. щ. долара.

Според анализаторите, ако използваме, че размерът на инвестицията в модела за страни като България, е допълнителен 1% от БВП през 2040 г.(без направени оптимизационни реформи от 22%), то възвръщаемостта за всеки инвестиран долар е 3,4 долара обратно.

Базовата позиция, от която изхожда изследването е, че всяка година 15% от световния БВП се губи вследствие на заболявания. След анализ на близо 200 държави експертите от McKinsey прогнозират, че през 2040 г. с наличните вече интервенции, нивото на заболеваемост на световно ниво може да бъде намалено с 40%, като още от 6-10% спад могат да дойдат от прилагането на медицински иновации, които днес са  все още в процес на разработка. В същото време прогнозите сочат, световните разходи за здраве ще нараснат от около 9 трилиона долара през 2014 г. до 24 трилиона през 2040  г. Конкретно за България прогнозите са, че разходите за здраве ще нараснат от 8,4% от БВП през 2014 г. до 10,7% през 2040 г.

Икономическото изражение на положителните промени, описани в изследването на McKinsey Global Institute, са допълнителни 12 трлн. американски долара в световния БВП през 2040 г. - 8% скок, който се изразява в допълнителен ръст от 0,4% за всяка година от 20-годишния период. Около половината от този ръст се очаква да дойде от по-голямата и по-здрава работна сила, докато другата половина от по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст. От института изчисляват възвращаемост от 2-4 пъти при техния модел на реформа за здравната система.

Тези успехи могат да се реализират при т.нар. „сценарий на здравословен растеж“, дефиниран от авторите на изследването.

„Можем да кажем, че особено от камбанарията на българското здравеопазване и доминиращите в обществото хигиенно-здравни навици, подобен сценарий ще изисква, освен инвестиции, и  сериозни реформи и най-вече промени на ниво цялостно мислене“, уточнява Стоян Панчев. Той дава пример с промени, свързани с 25% намаление на използването на алкохол и други подобни субстанции в следващите 10 години. 

„Имаме предвидени подобрения в качеството на околната среда, въздуха, общата сигурност и (особено важно в нашия случай) защитата от пътни инциденти с 50%. За да се постигнат успехите, са нужни сериозни подобрения що се отнася до физическата култура, храненето и успеваемост в прилагането на продължаващи терапии. В други аспекти, България може би вече изпълнява достатъчно нужните условия – нивото на ваксинация и спадът в тютюнопушен

Още по темата
ето, който всъщност произтича основно от преминаването към нови нагреваеми продукти“, уточнява Панчев.

Според анализа на McKinsey Global Institute до 2040 г., вследствие на сценария за здравословен растеж, могат да бъдат премахнати на световно ниво до 86% от чревните и 67% от респираторните заболявания, 75% от полово предаваните болести, 61% от родилните проблеми, 57% от хранителните разстройства. В голямата си част (70%) нужните за това мерки са свързани с превантивна медицина, която е значително по-евтина. Това показва, че допълнителните разходи са относително ниски и дори при определени оптимизации могат да бъдат напълно изплатени.

„Големите поуки, които можем да извадим за бъдещето от амбициозното проучване на McKinsey и от излизащата напоследък литература, са свързани с все по-нужните трансформации на здравните системи“, смятат от ЕКИП.

Технически лесните и политически удобните модели от 20 век не могат да работят с демографския натиск и очакваните иновации на новото столетие. Мисленето трябва да премине от прост харч към „умно“ инвестиране, от чиста макро консумация към личен интерес и отговорност, обобщават от Експертния клуб за икономика и политика.

Новото изследване на McKinsey Global Institute от юли 2020 г. анализира бъдещето на здравеопазването в световен мащаб за следващите 20 години. Подходът на McKinsey се отличава с икономическата си насоченост – да се погледне на здравния сектор като такъв, в който се инвестира и съответно извлича стопанска полза, вместо да бъде третиран като социална система. Анализът в публикацията започва от базовата позиция, според която всяка година 15% от световното БВП се губи в следствие на заболявания. Съответно, ако този проблем може да бъде адресиран, какви ще бъдат преките и непреките икономически ползи за световния ръст.

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
АИКБ: Прилаганият досега механизъм за подкрепа на бизнеса не работи