Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Българските иновации в медицината – въпреки враждебната среда

Необходим е много по-сериозен ангажимент на държавата за внедряване на иновативните практики, смятат световно признати български медицински специалисти

Българските иновации в медицината – въпреки враждебната среда

Снимка: Pixabay

В България институциите, които отговарят за здравеопазването, не създават среда за въвеждане в практиката на иновациите, дори и създадените от български специалисти. За това алармираха световно признати български специалисти от медицинските среди по време на годишната конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор" на „Капитал“.

Необходим е много по-сериозен ангажимент от страна на държавата за внедряване на иновативните практики, заявиха специалистите и отбелязаха със съжаление, че такъв ангажимент не виждат засега.

Иновациите в медицината идват трудно и струват пари, но без иновации в медицината няма как да има прогрес, каза чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, председател на Съюза на българските медицински специалисти, завеждащ клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". 

Още по темата

Няма как иновациите в здравеопазването да са много бързи, защото предлагайки нещо ново на обществото, преди всичко трябва да докажем, че то е ефективно, сигурно и на приемлива цена. Иновациите са нещо, което изисква култура, за да се внедри. Но в България точно по тази култура имаме неразбиране, посочи специалистът.

Обръщайки се към заместник-здравния министър Жени Начева, проф. д-р Асен Гудев попита как в министерството виждат оптимизирането на възможностите за въвеждане на иновации, които не са експериментални, а са въведени строго в златните критерии на клиничните ръководства и са необходими. "Предвижда ли се такава практика, която да стимулира въвеждането на иновации и нови методики?“, попита той.

„Разбира се, че трябва да подкрепяме иновациите, но те биха се случили при следните условия“, каза от своя страна Жени Начева. "От една страна яснота за ползите, които те биха довели при нашата демографска ситуация, застаряващо население и с около пет години по-ниска средна продължителност на живот спрямо средноевропейските статистики. Ние трябва да се стремим към подобряване на тези показатели индикатори, но от друга страна, в рамките на ресурса, който в момента плаща НЗОК, трябва да заместим друг тип дейности с тези, за които вие говорите. Друг вариант е възможност изсветлените средства да се насочват към именно такъв тип методи на лечение“, отговори заместник-министърът.

Според нея инвестициите на публичния здравен фонд в иновативно лечение трябва да са обвързани с резултатите и ползите.

В този контекст Начева бе попитана от националния консултант по инвазивна кардиология и част от екипа, носител на първа награда за иновативна практика от форума, проф. Иво Петров как здравното министерство ще подпомага и финансира въвеждането на иновативни процедури, които са масови в Европа, а тук достъпът до тях е изключително затруднен.

Проф. Петров обясни, че заради силно затруднения достъп и неприлагане на добрите практики в България той подписва изпращане на българи в чужбина, където те имат достъп до тези терапии, методи и изделия, а това не излиза по-евтино или ефикасно за здравния бюджет.

В България институциите, които отговарят за здравеопазването, не създават среда за спазване на клиничните ръководства и въвеждане в практиката на иновациите, които вече са застъпени там, посочи професорът. До голяма степен иновациите, които имаме, са иновации, приложени в българската практика въпреки средата, която е враждебна, а не благодарение на нея, каза проф. Иво Петров.

Той обърна внимание, че за едно от най-смъртоносните заболявания в медицината – аортна дисекация, модерното лечение чрез имплантиране на стент граф в България е едва частично реимбурсирано и поради това едва частично налично, защото след като устройствата не са заплатени, у нас ги няма. Същото се отнася и за аортната аневризма.

По отношение на две други тежки заболявания, които също са причинители на висока смъртност у нас - коронарна болест на сърцето и остър миокарден инфаркт - в новата методика, която сега се въвежда, отново има редукция на реимбурсацията на стентовете и отново не са разпределени в четирите поколения, които проф. Иво Петров като национален консултант е предложил на Здравната каса. По думите му тези четири поколения са необходими на пациентите и не могат да бъдат изразени само с един тип реимбурсация и то на ниско ниво.

В България в областта на иновациите, които допринасят за лечението на сърдечно-съдовите заболявания, изоставаме драстично. Когато се опитваме да запазваме ниво, а не да се развиваме, неминуемо изоставаме, защото другите тичат покрай нас и то много бързо, обобщи проф. Иво Петров.

Той посочи също, че за иновация се смята не само една добра идея, а такова изобретение, което е въведено в практиката и успява да промени начина на живот на обществото. Освен това е въведено така, че да бъде ефикасно и ефективно. Не всяка добра идея става иновация, каза проф. д-р Иво Петров и посочи, че историята на България е изпъстрена от такива примери.

Тази година „Капитал“ награди авторите на най-добрите примери за иновация в здравния сектор. Жури е разгледало 36 проекта с изключителни постижения за животоспасяващи интервенции и инициативи за профилактика, превенция и информация на пациентите.

Награда беше връчена на сдружение „Образование и здраве“ в Пловдив, което заедно с екипа на детската клиника към УМБАЛ „Св. Георги“, е създало среда за децата в болницата, в която те учат, творят, играят и се забавляват. През клиниката са преминали 6000 деца, които са прекарвали времето си със своите учители като част от лечебния процес.

Фондация Българско рационално общество, което се бори срещу псевдонауката, която директно застрашава живота на пациентите, също получи награда.

Награда беше дадена на д-р Нурфет Алиоски от УМБАЛ „Св. Анна“ и екипа – доц. Росен Калпачки, доц. Божидар Финков, доц. Васил Велчев, д-р Лъчезар Иванов, д-р Цветанка Праматарова, д-р Веселин Георгиев, д-р Димитър Николаков, д-р Мария Георгиева, р. лаб. Йоана Шутелова и сестра Весела Нинова, за прилагане на механична тромбектомия при лечение на исхемичен инсулт. Резултатът е 44 пациента с тежък инсулт, като 50% от тях са изписани на собствен ход, а 27% с помощни средства.

Наградени бяха и „Аджъбадем Сити клиник - Онкологичен център“ за методиката за облъчване в условията на контролирано дишане в дълбок инспириум при пациентки с рак на лява млечна жлеза, която вече е въведена рутинно и изпълнена при 200 пациентки.

Проф. Иво Петров от "Аджъбадем Сити клиник – Кардиологичен център" получи награда за ендоваскуларното лечение на аортна дисекация, което позволява лечение без обща анестезия, без хирургичен съдов достъп и без престой в отделение по реанимация. Възстановителният период при този метод на лечение е няколко часа след процедурата. Може да бъде дехоспитализиран на следващия ден, което при хирургичното лечение е невъзможно.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Преглед на печата за 13 ноември