Едва 8% от фирмите ще се възползват от мярката „60/40“

Не повече от 8% от работодателите ще се възползват от мярката 60/40. Това показва експресно онлайн допитване на БСК относно готовността на фирмите да се възползват от т.нар. „мярка 60/40“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, свързана с COVID-19.

БСК е провела проучването в периода 31 март – 1 април 2020 г. Посочените резултати са на база 759 отговорили, макар че до момента в анкетата са се включили общо 795 работодатели. 

Според допитването 8% от работодателите ще се възползват от мярката 60/40, като преобладаващият процент (44%) са с персонал до 10 души. 55% от тях оперират в сферата на услугите, 35% - търговията, 10% - индустрия. 48% от желаещите да се възползват от мярката работят на непълно работно време с вътрешна заповед, 37% изцяло са прекратили дейност след заповедта на Министъра на здравеопазването, а 15% са с изцяло прекратена дейност с вътрешна заповед на съответния работодател във връзка с пазарната конюнктура.

Работодателите, които няма да се възползват от мярката 60/40, готвят други мерки по отношение на персонала, като най-голям процент ото тях (42%) планират частични съкращения.

Общо 48% от работодателите ще пуснат част или целия персонал в платен или неплатен отпуск, а 12% планират да намалят трудовите възнаграждения. До цялостно съкращаване на персонала, както и до забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения, ще прибягнат до 7% от работодателите.

10% от анкетираните още не са решили какви конкретни мерки ще предприемат. Сборът от процентите надхвърля 100, тъй като анкетираните са посочвали по повече от един отговори. 

Приравнени към 100%, данните показват следното:

Ще съкратя част от персонала – 33%

Ще пусна целия персонал в отпуск – 21%

Ще пусна част от персонала в отпуск – 17%

Ще намаля временно трудовите възнаграждения – 10%

Още не съм решил – 8%

Ще забавя изплащането на възнаграждения – 6%

Ще съкратя целия персонал – 5%

От БСК обясняват с конкретни примери защо мярката 60/40 не представлява реална подкрепа за рабоотдателите и не изпълнява основната си цел за запазване на заетостта.

Пример 1: Служител на трудов договор, трета категория труд, при пълна заетост, с брутно месечно възнаграждение (месечен осигурителен доход) в размер на 1000 лева и получена подкрепа от бюджета в размер на 60 на сто от осигурителния доход, в размер на 600 лева:

1.     Разходът за осигурителни вноски за сметка на работодателя - 18,92% (при вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ от 0.4%), е в размер на 189,20 лева. Общ (брутен) разход на работодателя 1189,20 лв.

2.     Удръжките от служителя за осигурителни вноски (13,78%) и авансов ДДФЛ (10%) са в размер на 224,02 лева.

3.     Интензитет на подкрепата по мярката спрямо общия разход на работодателя – 50,45% ((600:1189,20)*100 ). Останалата сума, осигурена от бизнеса, е в размер на 589,20 лева (49,55%).

4.     Работодателите (осигурителите) внасят осигурителните вноски и удържания от служителите авансов данък върху дохода в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а данъкът е удържан (чл. 7, ал. 1 от КСО и чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ). В посочения пример, сумата, която работодателят следва да внесе в бюджета, е 413.22 лева.

5.     В края на месеца, следващ месеца на получаване на дохода, в държавата се връщат 68,87% от получената подкрепа от 600 лв., а „загубата“ за бюджета е 186.78 лв. (31,13%), което представлява и реалната подкрепа за заетост и служителя в посочения пример.

С друг пример от БСК посочват как хазната печели от мярката 60/40 за сметка на работодателите и служителите.

Пример 2: При данните от горепосочения пример приемаме, че работодателят е одобрен за подкрепа за максималния период от 3 месеца:

Разчети без влияние на изискването за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца: бизнесът получава реална подкрепа, а бюджетът губи 560,34 лв.

Разчети при изискванията на чл. 1, ал. 5 от ПМС 55/30.03.2020 г. за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца и запазване размера на възнаграждението на служителя: Хазната печели 679.32 лева за целия период. Към тази сума следва да се добавят и неизплатените парични обезщетения за безработица, които НОИ би изплатил на лицето за три месеца, ако заетостта не беше запазена за допълнителния период.