Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Колкото повече регулации, толкова по-ниски заплати в здравеопазването

20 години след здравната реформа още няма механизъм, който да изчисли реалните разходи за здравни грижи, пише Калоян Стайков

ИПИ: Колкото повече регулации, толкова по-ниски заплати в здравеопазването

Снимка: Архив Ройтерс

В условия на пандемия мерките на правителствата са концентрирани в три основни направления:

- ограничителни мерки, целящи защита здравето и живота на хората;
- икономически мерки, целящи компенсиране на шока от ограничителните мерки;
- мерки в сферата на здравеопазването, целящи осигуряване на необходимото лечение на нуждаещите се.

Това са едни от най-належащите въпроси, но останалата част от обществения живот продължава да тече, макар и в различен вид, пише в коментар икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Самата пандемична обстановка изостри структурни проблеми, особено в сферата на здравеопазването, което прави реформите още по-спешни.

Един от тези проблеми е възнаграждението на медицинския персонал, и в частност – това на медицинските сестри, фелдшери, акушери и други медицински специалисти.

Още по темата
Темата излиза на преден план неведнъж през последните години, като се открояват два фокуса. Първият, е че повече от 20 години след здравната реформа в страната държавните институции все още не са изготвили анализ, механизъм или инструмент за изчисляване на реалните разходи за здравни грижи.

Или с други думи, цените на клиничните пътеки, които са основният приходоизточник на лечебните заведения, се определят в Национален рамков договор без да има обективна оценка за стойността им, посочва Стайков.

През годините плащанията по пътеките се индексират в зависимост от различни фактори, но отново липсва оценка както на размера на индексацията – по-голям или малък от необходимото, така и на адекватността на плащането – дали покриват разходите за предоставяне на здравни грижи.

Очевидният проблем от това е, че някои специалности в здравеопазването са много добре платени, а други изостават драстично, което води до ръст на предлагането на труд при първите и недостиг на специалисти за вторите.

Вторият проблем са големите диспропорции между възнагражденията на лекари и медицински специалисти или по-просто – недостигът на пари за заплатите на медицински специалисти.

Това се видя най-ясно в началото на 2019 г., когато се оказа, че редица болници не могат да осигурят минималните възнаграждения, залегнали в секторния колективен трудов договор (КТД), на медицинските специалисти. Това стана, въпреки че КТД е подписан в края на 2018 г., а в анекс към Националния рамков договор от края на годината се предвижда увеличение на цените на клиничните пътеки, което води до ръст на разходите в сектора в размер на около 500 млн. лв. през 2019 г.

В условия на идеална, или дори сравнително добра, конкурентна среда проблемът с възнагражденията би следвало да се реши от само себе си – ниските заплати водят до отлив от тези специалности до достигане на равновесно положение между търсене и предлагане на труд.

Здравеопазването в България обаче е обект на почти пълна регулация – регулират се цените на клиничните пътеки, цените на лекарствените продукти, включително тези без лекарско предписание, съществуват един куп лицензионни и регистрационни режими за упражняване на професия и т.н. В резултат на това естествените пазарни механизми на търсене и предлагане не работят по най-добрия начин, което създава и невъзможността за увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, отбелязва икономистът.

Така например в периода 2000 г. - 2018 г. броят на медицинските сестри намалява от близо 31,5 хил. до около 30,6 хил., фелшерите намаляват от 3158 до 2145, а акушерите – от 4131 до 3155. Същевременно броят на лекарите се увеличава от малко над 26,5 хил. до близо 29,7 хил., макар че има големи различия по специалности.

С други думи, условията за труд в здравеопазването се подобряват, след като на фона на свиващо се население броят на лекарите се увеличава от 33 на 10 000 души през 2000 г. до 42 на 10 000 души през 2018 г., но само в определени сфери.

За да се намали напрежението, в Националния рамков договор е заложено изрично изискване, че „Минималното съотношение между разходите за лекарите и специалистите по здравни грижи в лечебните заведения [...] от структурата на разходите за медицински персонал […] е 1,6 към 1 или 64% към 36%“.

Подобен административен подход при определяне на заплатите на медицинските специалисти се използва и в секторния колективен трудов договор, но, както се вижда, нито един от двата подхода не води до желания резултат.

Този проблем допълнително се изостря в условия на пандемия, тъй като и лекари, и медицински специалисти работят при изключително тежки и високорискови условия и необходимостта от квалифициран медицински персонал е изключително висока. В отговор правителството предлага през 2021 г. да се отпускат допълнителни средства за добавки към заплатите на лекари – 600 лв., на медицински сестри – 360 лв., и на санитари – 120 лв.

Това е добра първа стъпка, но тя може частично да облекчи само настоящата ситуация; това не е дългосрочно решение.

Административният подход към разрешаването на проблема има ограничен ефект, както се вижда от действието на колективния трудов договор, Националния рамков договор, наредбата за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове и куп други нормативни документи.

Стремежът на управляващите трябва да е в обратната посока – повече конкуренция, която спомага за гъвкави и динамични решения, които не зависят от настроението на управляващите, предстоящите избори или други субективни съображения.

За целта е необходима конкуренция при договаряне на цените в Националния рамков договор, което може да стане като се разбие монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и се включат частни здравноосигурителни фондове. По този начин може да се постигне реално остойностяване на здравните грижи, включително на труда на медицинския персонал.

Следващата стъпка, разбира се, е подобряване на управлението на лечебните заведения, което може да стане чрез обвързване на финансовите им резултати с възнагражденията на участващите в управляващите ги органи. Не на последно място, следва да се подобрят условията на образование, специализация и кариерно развитие, които са не по-малко важни, пише в заключение Калоян Стайков.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Деляна Петкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
2
 
3
mick до: doba
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Не може да замениш фелдшери с лекари, нито пък медицинските сестри с лекари. Нито пък санитарите с лекари. Освен това тия лекари нещо липсват там където трябва да са. Та така - не съм чул лекар да стане фелдшер или медицинска сестра.. нито пък санитар.

Интересно е да се види къде са се дянали тия лекари, че нещо не ги виждаме там където ни трябва. А що се отнася до мед. сестрите и санитарите - там липсата е очевидна и не е само 1000 бройки.

2000та година не сме били 9 милиона.
1
 
4
 
2
преди 1 седмица
Няколко пъти прочетох статията, за да не сгреша.
Какво има в нея:
Намаляване на мед сестрите с 1000, на фелдшерите с 1000, на акушерите с 1000. През посочения период обаче лекарите са с 3000 нагоре, т.е. квалифицирания персонал компенсира.
Това при намалението ни от 9млн на 7млн!...
1
 
4
 
1
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Абсолютно непрофесионален анализ. Такива "икономисти" съсипаха здравеопазването преди години и напълниха "джобовете" на един малък кръг от обществото.

Още от Икономика и политика
ЕК одобри 511 млн. евро в подкрепа на българската икономика